неделя, 7 април 2013 г.

Криза в пазара на труда, вследствие влиянието на световната финансова и икономическа криза върху българската икономика. Съкратеното работно време като антикризисна мярка.

В отговор на предизвикателствата на световната финансова и икономическа криза, Националният план за действие по заетостта от 2009г. за първи път предвижда въвеждането на мерки, насочени към запазване на работните места в предприятия, засегнати от икономическия спад и изправени пред свиване на търсенето на своите продукти и услуги. Едни от основните проблеми, които възпрепядстват развитието на бизнеса и фирмите са несигурната икономическа среда, намаленото търсене, финансовите проблеми, високата конкуренция и др.

Ограничената дейност на предприятията в резултат на икономическия спад оказва своя отрицателен ефект върху динамиката на показателите измерващи състоянието на трудовия пазар, особено след средата на 2009г. Свитите приходи и ограничените възможности за финансиране принуждават работодателите да търсят начини за понижаване на разходите за труд. До началото на второто тримесечие работодателите се стремят да запазят своите работници и служители, очаквайки бързо възстановяване на икономиката и възвръщане на позитивната тенденция на развитие от предходните години. През тези месеци предприятията се стремят да оптимизират своите трудови ресурси, включително чрез въвеждане на схеми за заетост на съкратено работно време. По данни на НСИ в частния сектор годишния спад в броя нанаетите лица по трудово и служебно правоотношение за 2010г. е 14.4%, докато в обществения сектор този процент е едва 5.8%. Това означава, че въпреки интензивните процеси на оптимизация на персионала, които протичат в редиците на държавната администрация, в контекста на правителството да ограничи бюджетния дефицит, оценен по предварителни данни на НСИ на 3.8% от БВП за 2010г., частния сектор е този, който понася основната тежест на негативните последици на икономическата криза върху заетостта в страната. Секторите с най-голям абсолютен спад на заетите са тези на преработващата промишленост и строителството. През 2010г. средния брой на безработните е 348 хил., а коефициентът на безработица се увеличава с 3.4 пункта в сравнение с 2009г. и достига 10.2%.

Цялостното състояние на трудовия пазар буди сериозни тревоги относно невъзможността на голяма част от предприятията да се справят с негативните последици от икономическата криза, без да прибягнат от съкращения на своите работници и служители. В този контекст ефективността от прилаганите в нашата страна схеми за заетост на съкратено работно време са от решаващо значение в борбата за запазване на съществуващите работни места в условията на криза. Схемите за заетостна съкратено работно време се състоят в краткосрочно намаляване на продължителността на работното време като следствие от ограничената дейност на предприятията. Спадът в равнището на заплащане, дължащ се на намаленото работно време, се компенсира частично или изцяло от държавни субсидии, изплащани директно на работника или служителя или на самото предприятие. По отношение на въздействието и ползите от прилагането на схемите за заетост на съкратено работно време, на европейско равнище се отчита фактът,че те допринасят за смекчаване на последиците от кризата върху трудовия пазар и оказват положителен ефект върху социалното сближаване, чрез запазване на работни места и предотвратяване на масови съкращения. Схемите за непълна заетост имат позитивно влияние върху бъдещата конкурентоспособност, тъй като позволяват на компаниите да запазят своя човешки капитал и при съживяване на икономиката да могат бързо да възстановят предходните производствени равнища и да избегнат скъпите процедури по повторно наемане на персонал. 
Маркетинг стратегии

В България реализацията на антикризисната мярка, регламентирана с ПМС № 44/2009г. започва през месец февруари 2009г., и са проведени две процедури за кандидатстване за компенсации за съкратено работно време. Към 30.09.2009г. от мярката са се възползвали 19 485 работници и служители в 531, като за компенсации за непълно работно време са изразходвани финансови средства в размер на 5793.7 хил.лв. След изтичане срока на ползване на мярката 12 820 работници са останали на работа. Без съмнение схемите за заетост на съкратено работно време са сред мерките, които имат сериозен потенциал за смекчаване на негативните последици от настоящата финансова и икономическа криза върху пазара на труда, като в редица европейски държави тези схеми са сред основните инициативи, използвани за справяне с отрицателните ефекти на икономическия спад върху обществото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар