неделя, 20 октомври 2013 г.

Почивни и работни дни и официални празници за 2014

Какви ще са почивните и работни дни, както и официалните празници през 2014 година

1 януари 2014 – Нова година
3 март 2014 – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник
1 май 2014 – Ден на труда
5 май 2014 – Великден (5 май), заедно с понеделника след него и Разпети Петък
6 май 2014  – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия (7 май - неработен за сметка на 15 май)
24 май 2014  – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
6 септември 2014  – Ден на Съединението
22 септември 2014  – Ден на Независимостта на България
1 ноември 2014  – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения
24 декември 2014  – Бъдни вечер
25 и 26 декември 2014  – Рождество Христово

Ваканции и почивни дни за ученици за новата учебна година - 2013 - 2014


Ваканциите и почивните дни за учениците през учебната 2013-2014-та година.

Ден на будителите  -   от 1 до 3 ноември 2013.
Коледна (зимна) ваканция -  от Бъдни вечер 24 декември 2013  до 5 януари 2014.
Междусрочна почивка ( Почивка между учебните срокове) -  от 1 до 4 февруари.
Пролетна ваканция -  от 29 март до 6 април,  само за 12 ти клас до 01.04.
Почивки за националните празници и Великден :
 – на 3 март,
- Великден от 18 до 21 април,
-  1 и 6 май.
Почивни са дните, предвидени за изпитите за национално външно оценяване и матурите – 21 и 23 май.
Първолаците ще приключат на 22 май,
- от II до IV клас – на 30 май,
-за V-VIII клас – на 13 юни.

Осмокласниците, записани в паралелки с прием след седми клас (тези с изучаване на чужд език) учат до 30 юни,когато приключват учебната година и гимназистите от IX-XI клас.
Абитуриентите приключват на 15 май.

Очаква се скоро да бъдат приети окончателно от парламента и официалните празници и почивни дни за новата 2014 година.

сряда, 16 октомври 2013 г.

Как се прави личен бюджет?



Не са много хората, които си правят сметка на парите и имат личен бюджет. Това със сигурност е причина поне за някои от честите проблеми с парите: заеми, без пари в края на месеца, паника при забавяне на заплати. А ако изникне и нещо непредвидено — а то винаги изниква — и без това крехкият баланс на парите отива по дяволите.


Целта на бюджета е да ви помогне с парите, така че работете с него. __Някои казват, че бюджетът ги ограничавал. За мен това е все едно да кажеш, че резервоарът на колата те ограничава да стигнеш някъде.__ С един и същи резервоар (доход) може да изминете и 100, и 300 километра — зависи какъв маршрут (бюджет) ще изберете. Е, с 20 литра бензин не може да стигнете до Рим, но поне ги използвайте да стигнете възможно най-близо! :)



КАКВО Е ЛИЧЕН БЮДЖЕТ?

__Личният бюджет е план за това как ще харчите* парите си — колко и за какво.__ Когато правите бюджет за първи път, ще трябва да инвестирате малко повече време — понеже още нямате основа, на която да стъпите.

[* Може би е по-точно вместо „харчите“ да кажа „разпределите“, но харченето е по-сладко и се приема по-лесно. :)]

Естествено, ще трябва да отделите време не само за първоначалното съставяне на бюджета, но и един-два часа всеки месец. Точно това му е хубавото на бюджета. Разписването му изисква време, следователно вие имате време спокойно да помислите къде да отидат парите ви.

__Без бюджет вие сте много по-склонни да харчите парите си емоционално и без ред.__ Най-лесно можете да се убедите в това, когато пазарувате в магазина. Ако имате списък или предварително определена сума доста по-трудно се поддавате на импулсивни покупки.



КАК СЕ ПРАВИ БЮДЖЕТ?

Има много варианти и съвети за това как да си направите бюджет — какво да включите в него, колко категории да има, колко да е подробен и прочее. В този бюджет вие ще заложите своите собствени пари, които сте изкарали със своите собствени усилия и които ще похарчите за своите собствени желания. __Затова бюджет се прави така, че да ви е удобен.__ Колкото по-лесно работите с него, толкова по-дълго ще го ползвате.

Аз си правих на няколко пъти бюджет онлайн и с разни програмки… нищо не излезе от цялата работа. Това е недостатъкът на готовите програми — те си имат определен формат и ограничени опции. Не ми е удобно за всеки дребен разход да попълвам категория, дата, дали се повтаря или не и прочее. Затова по-добре си направете бюджета сами. Какви категории да включва, как да изглежда, колко да е подробен — всичко зависи от вас.

__По принцип бюджетът има приходна и разходна част.__ При личните бюджети обаче обикновено приходната част се състои от едно или две пера — примерно вашата заплата и тази на партньора ви — така че няма да задълбаваме много по нея.



РАЗХОДНА ЧАСТ

__Именно разходната част показва за какво планирате да похарчите парите си.__ Редът на попълване на разходната част следва да бъде от неизбежните задължителни разходи към разходите за забавление (ако останат пари).

1) __Неизбежни разходи__ са например наем, консумативи, такси за обучение, бензин, храна и прочее. Някои от тях са твърди суми — например наем или такса — и можете да ги предвидите точно, което много ви улеснява.

Част от неизбежните разходи обаче са различни всеки месец — например разходите за храна и консумативи. За тях, както и при приходите, имате два варианта за бюджетиране — Най-Лош Вариант и СредноСтатистически Вариант. За мен лично ССВ работи по-добре, защото ми е трудно да се „самозаплашвам“, че сметката ми за телефон ще излезе 50 лв., като всеки месец ми е 15–20 лв. :) Което не означава да занижавате очакваните разходи! Просто в плановете си не ги раздувайте прекалено песимистично.

2) __Вноски по заеми__ е втория тип разходи по степен на важност. Втора е, защото няма как да си направите вноската, ако сте умрели от глад. :) Преди да планирате пари за каквото и да било друго в бюджета, трябва да сте сигурни, че сте покрили поне минималните вноски по заемите. Колкото повече пари сложите в тази графа, толкова по-бързо ще достигнете до финансовата свобода. Ако пък нямате никакви заеми, насочете усилията си към следващата категория.

3) __Спестяване.__ Това е най-важната част от бюджета, ако искате след време да имате и категория „Инвестиране“ в него. Спестените пари са вашата най-добра застраховка срещу ударите на живота, които могат да се случат по всяко време. За да не се превръща спестяването в самоцел обаче, помислете колко пари бихте искали да има във вашия буфер — 500 лв., 1000 лв. или 3000 лв.? След като веднъж го изградите, можете да започнете да заделяте пари с цел инвестиране.

4) __Еднократни разходи__ са разходи, които сте предвидили за този месец, но които не се повтарят всеки месец — например да платите застраховката на колата, да си купите ваксина, да се съберете за срещата на класа или да почерпите за рожден ден. :) Тези разходи са предвидими! Вероятно знаете за тях ако не от началото на годината, то поне от няколко месеца, тъй че се подготвяйте отрано.

5) __Инцидентни разходи__ са тези, които няма как да предвидите. Не знаете кога ще се случат и колко ще ви струват. Инцидентен разход е например ако ви гръмне бойлера, ако спукате гума, ако ви глоби КАТ :) и прочее. Затова е добре, ако можете, да си оставите някаква малка сума за тях. Разбира се, понякога се случва тези инцидентни разходи да се окажат доста големи — ако счупите скоростна кутия, примерно. Именно затова имате буфер, но ако се наложи да го разбутате, погрижите се за възстановяването му възможно най-скоро.

6) __Оборотни пари__ са пари, които ще харчите ей така — защото и вие сте човек. :) Тук влизат пари за ходене по кафета, за списания, за джаджи, за кино, за каквото ви се иска. Понеже оборотните де факто не служат на някаква конкретна цел и в общи линии са пари на вятъра, тях ги оставяте последни — ако останат.

За мен тези шест типа разходи са напълно достатъчни и изчерпателни. Оттам вече можете да разбиете подробно всяка една група, ако искате. Можете да махнете някоя група или да си добавите нова или да обедините няколко групи в една — изобщо, можете да пренастроите системата както си искате. Важното е да е удобно за вас. Не забравяйте също, че задължителните разходи за един не са такива за друг — например аз не включвам разходите за интернет в 1) Неизбежни разходи, а в 6) Оборотни пари.

Накратко — това е основата, която ви е нужна да започнете да си правите бюджет.

Автор : Рая Христова

„ЗА“ И „ПРОТИВ“ ПАСИВНИЯ ДОХОД

Най-голямо __„ЗА“__ пасивния доход е това, че не е нужно да работите за него. След първоначалната инвестиция, която ще бъде ваш генератор на пасивен доход, на практика вие няма да правите нищо повече.

Друго голямо __„ЗА“_ е неговата стабилност. В общи линии всички възможни източници на рента, които ще разгледаме след малко, имат един де факто гарантиран минимум на лихва (доходност), под който не е реалистично да паднат.

И трето голямо __„ЗА“__ е това, че пасивният доход теоретично е вечен. В примера с банката: 5-те хиляди лева годишно, които получавате за вашите 100 000 лв., ще бъдат там не само за вас на старини, но и за децата ви, дори и за внуците ви. Единственото условие е да не се разваля главницата.

Сериозен аргумент __„ПРОТИВ“__ рентата е ниската лихва (доходност) и съответно диспропорциите в отношението капитал-отплащане. Ако вземем друг пример и вие искате да получавате 100 000 лв. годишна рента, с която вече можете да живеете доста по-прилично, ще трябва да вложите близо 5 милиона лева (базирано на предположението за 5% доходност).



Друг аргумент __„ПРОТИВ“__ е ниската ликвидност (разполагаемост на парите). Тоест, парите ви са „заключени“ в дадена инвестиция — например в земя за 100 000 лв. — и ако в даден момент решите да прехвърлите тези пари в друго вложение, ще ви трябва доста време. Първо — поради бавните процедури по продажба на земя, особено ако нямате готов купувач, и второ — ако цената на земята в момента е ниска и неизгодна за вас и решите да чакате, докато се вдигне. Всичко това може да отнеме __години__.




ИЗТОЧНИЦИ НА ПАСИВЕН ДОХОД

__Банков депозит__. Това е първият и най-очевиден източник на пасивен доход. Каква доходност ще получите от него зависи от размера на вложената сума и срока на периода, за който ще я вложите. Тези два фактора (сума & срок) определят лихвата и колкото по-големи са те, толкова повече расте тя.

__Наем__. Това е вторият очевиден източник на рента, стар колкото и света. Освен жилищен имот, наем може да ползвате от търговски обект, склад, гараж, паркинг и пр.

__Земеделска рента__. Това е малко по-сложна разновидност на наема. Тук е по-трудно да се прецени каква доходност може да се получи, тъй като това зависи от повече фактори: грижа за почвата, размер и категория на парцела, добра или лоша е реколтата и пр. В крайна сметка всичко зависи от договорката с арендатора или кооперацията, и ако не разбирате от земеделие, лесно могат да ви изиграят.

__Дял от бизнес__. Тук обаче, за да говорим за пасивен доход, правим две уговорки:

● бизнесът е голям и стабилен;

● вие не участвате в управлението.

Така например, ако имате 75% участие в кварталния магазин за дрехи и постоянно го „наглеждате“, това надали може да се нарече пасивен доход. За сравнение — ако имате 0.82% от Google нещата изглеждат доста по-различно.

__Авторски права__. Ако сте написали книга или учебник и получавате приходи от продажбите им, това също е пасивен доход. Реален пример за реализиран подобен доход в България е DVD-то „Самоучител по български народни танци“, за което периодично ми споменават. :)

__Други__? Вероятно има и други източници на пасивен доход. Всеки има възможност да създаде свой уникален източник на рента, като ползва свои специфични познания и опит. На практика обаче всяка нова идея би могла да се постави в една от 5-те гореизброени категории. Колелото е открито вече. :)



НАЙ-ДОБРИЯ ДОХОД?

И накрая — наистина ли пасивният доход е най-добрия доход? За мен лично — да, тъй като дава най-голяма независимост. За вас обаче може би целта е да натрупате капитал, а не да постигнете независимост. Или може би за вас независимостта не може да бъде откупена само с 500 лв. на месец.

При парите рядко има универсално „добри“ или „лоши“ решения. Всичко зависи от това каква е вашата цел и кои са вашите приоритети. А дали пасивният доход е в хармония с тях — преценете сами.





Доход „асорти“



__Всички видове доходи имат абсолютно една и съща функция — да носят пари.__ Вие можете да ги изхарчите напълно или да използвате тези пари, за да направите повече пари чрез инвестиция. А колкото повече пари имате, толкова по-голяма свобода в живота имате.

Следователно, важно е вашият доход да е голям и сигурен. Това обаче няма как да стане, ако имате един-единствен източник на приходи. Нашата редовна читателка LUPOP каза много правилно:



Освен „буфера“ е важно, ако си наемен работник, да си разработиш страничен доход, защото не се знае кога могат да те съкратят.



__Решението е доход „асорти“ — разнообразен доход от различни източници.__

Подобен подход може би все още е нов в сферата на личните финанси, където трудно се пускаме от рискованата идея да залагаме само на една карта (доход). При финансовите операции обаче този подход не е нов и се нарича „диверсифициране“ или „разнообразяване“. Тоест, инвестирате в различни активи — а не само в един — и така намалявате риска от загуба, ако някой актив се срине.

__Разумно е да направите същото и да разнообразите структурата на вашия доход. По този начин, дори ако нещо се случи с основния ви доход, все още имате някакви приходи от останалите източници.__

Обикновено се получава така, че вашият втори доход е _различен тип_ доход.

Да кажем, основният ви доход е от заплата. Имате гараж, който давате под наем и получавате 100 лв. месечно от него — това е пасивен доход.

Може и обратното — основният ви доход е от даване под наем на голяма сграда срещу 1500 лв. месечно. Това е пасивен доход. Имате втори доход 200 лв. от изнасяне на лекции за законовата уредба на наемите — което е допълнителен доход.

Въпреки че обикновено се комбинират различен тип доходи, това не е задължително. За да имате сигурност и възможност за развитие е напълно достатъчно просто да си осигурите различни източници на приходи.

Ако се занимавате с обучение по математика, структурата на вашия доход може да изглежда така:

● приход от група кандидат-студенти (100%);

или така:

● приход от група кандидат-студенти (20%);

● приход от група кандидат-гимназисти (20%);

● частен ученик — Мария (20%);

● хонорар от сп. „Математика днес“ (20%);

● % от продажба на сборници и др. (20%).

Както виждате, тук всеки доход осигурява 20% от необходимия приход за живеене. Това означава, че нито един от тези приходи не е достатъчен сам по себе си да обезпечи напълно разходите ви за цял месец. Но в същото време __загубата на някой от тях също няма да е фатална сама по себе си__, защото спокойно можете да се оправите и с 80% от бюджета си.

Което е и смисъла на диверсифицирания доход.





Бизнес. Какво е „собствен бизнес“ и какво не е?



Думите __„собствен бизнес“__ създават асоциации за много пари, престиж, благополучие и прочее хубави неща. Те звучат внушително и ни харесва да ги използваме често — но дали ги използваме правилно? _Понякога „собствен бизнес“ наричаме едва ли не всеки източник на доход, различен от заплатата_ — продажба на коли, писане на блог, изработка на бижута — което е погрешно. Затова, да видим какво означава „бизнес“ и кои са най-честите грешки при тълкуването му.

_Обикновено не правим разлика между __допълнителен доход__, __свободна практика__, __собствена фирма__ и __собствен бизнес__ — всичко това се обединява с понятието „собствен бизнес“._ Това е не само погрешно, но и опасно, защото води до фундаментално изкривена представа за начините за печелене на пари. Ако не разбирате разликата между тези понятия — бизнес, фирма, практика и доход — можете лесно да станете жертва на измама. Най-малкото, може да останете разочаровани от разликата в първоначалните ви очаквания и реалността. И така, да разгледаме понятията едно по едно.



ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОХОД

Допълнителният доход не е собствен бизнес. Допълнителният доход е малък страничен доход, който не би могъл да покрие основните ви нужди и отнема сравнително малка част от времето ви. За да мога да говоря от опит, да разгледаме даването на частни уроци по английски език. За мен това беше допълнителен доход в продължение на около година. Тогава работех на пълен ден, а от частните уроци получавах приблизително 120 лв. месечно — по 15 лв. за 60 минути два пъти в седмицата. Този доход далеч не беше достатъчен да покрие месечните ми разходи, но и отнемаше малка част от времето ми — няколко часа седмично в сравнение с 40 часа работа на трудов договор.



СВОБОДНА ПРАКТИКА

Свободната практика не е собствен бизнес. __Доходът от свободна практика е доход, който създавате сами и е достатъчен да покрие основните ви нужди.__ Разликите между него и работата на заплата са две. Първо, тук вие сами създавате източника на доход — например продажба на продукт или извършване на услуга — докато при заплатата източникът е вече създаден (щатно място). Второ, тук имате свободата да решавате кога и колко ще работите, за кого и за колко пари — тоест, имате независимост на решенията. Доходът от свободната практика може да покрива основните ви нужди (за разлика от допълнителния доход), но обикновено и изисква доста повече време.

Да се върнем на примера с частните уроци. Тогава работех с един ученик за 120 лв. на месец. Ако обаче исках това да се превърне в по-сериозен доход, можех да работя с 5 ученика, вместо с един. Тогава доходът ми щеше да нарасне на 600 лв. на месец — достатъчно, за да покриват основните ми нужди и да напусна работа, ако желая. Така че, главната разлика между допълнителен доход и свободна практика е в размера на получавания доход (а често и вложеното време).



СОБСТВЕНА ФИРМА

Създаването на собствена фирма е едно от нещата, които най-често се свързват и бъркат с понятието „собствен бизнес“. То е по-скоро необходимо, но не и достатъчно условие дадена дейност да се нарече бизнес. __Само по себе си регистрирането на фирма е просто разновидност на предните две понятия — допълнителен доход или свободна практика.__ Създаването на фирма не променя нищо — нито размера на доходите, нито вложеното време или усилия. Освен това, както всички знаем, много видове бизнес процъфтяват и без наличието на регистрирана фирма. :)

Ако като допълнителен доход вие получавате 120 лв. от частни уроци и регистрирате фирма ЕТ „Аз — Име и Фамилия“, тези 120 лв. пак ще си останат допълнителен доход, а фирмата е просто форма на отчетност. Същото е и ако сте на свободна практика и получавате 600 лв. от 5 частни ученика. Регистрирането на „Уроци по английски“ ЕООД няма автоматично да превърне свободната практика в бизнес. По същия начин дори с регистрирана фирма един златар си остава занаятчия, а не бизнесмен.



СОБСТВЕН БИЗНЕС

__Собственият бизнес е дейност, при която с чужд труд си осигурявате доход, достатъчен за основните ви нужди. Тоест — за вас работят други хора и този доход не зависи пряко от собственото ви време и усилия.__

Ето защо допълнителният доход не е собствен бизнес. Първо — допълнителният доход не е достатъчен да покрие основните ви нужди. Второ — защото трябва лично да работите за него.

Доходът от свободна практика също не е бизнес — защото печелите парите със собствения си труд, а не с чужд. Съответно ако утре се разболеете и не можете да работите, доходът ви секва.

Регистрирането на фирма само по себе си също няма нищо общо със собствения бизнес — то е необходимо, но не и достатъчно условие. Да вземем за пример хилядите малки магазинчета (обикновено „ЕТ“), в които собственикът е и управител, и продавач, и касиер, и чистач. Той използва собствения си труд, а не чужд, и ако утре не отиде на работа, няма да спечели нищо. В случая собственикът на магазинчето е просто търговец, а не бизнесмен — точно както собственичката на шивашко ателие е дизайнер, а не бизнес-дама.



ОТ ДОХОД ДО БИЗНЕС

И сега да проследим теоретичното развитие на примера с уроците от доход до бизнес. Да кажем, започвам да давам уроци по английски език на един ученик и превръщам това в стабилен __допълнителен доход__, като същевременно продължавам да работя на пълен ден — съответно имам сигурна заплата, докато чакам нещата да се стабилизират. После, благодарение на препоръки, обяви в интернет и прочее, постепенно броят на учениците нараства на двама, трима, четирима — тоест, носят ми 480 лв. на месец. Тъй като, за да живея, са ми необходими поне 600 лв. на месец, засега не си позволявам да напусна работа и да се посветя изцяло на тази дейност.

Когато обаче учениците станат петима и ми осигуряват 600 лв., напускам работа. Основният ми доход вече идва от работа на __свободна практика__ като учител по английски. Вече имам свободата да избирам с какви ученици да работя, по каква система, в колко часа да е урокът и прочее. (Но и тук „свободата“ си има граници, тъй като ако имам прекалено много изисквания, ще остана без ученици, съответно без доход.)

Постепенно учениците ми се увеличават от 5 на 10, което е и максималния брой ученици, които мога да поема. Теоретично, ако се появи 11-ти, ще трябва да го върна, защото не мога да го вместя в графика. И така, при 10 ученика доходът ми от уроците стига до 1200 лв. на месец, но и часовете работа се увеличават двойно — все разчитам само на личния си труд и време.

И ето че един ден се появява ученик №11, който няма как да поема — вече имам 10 други ученика. Затова __регистрирам фирма__ и решавам да намеря друг преподавател, който да поеме 11-я ученик. А може новият преподавател да поеме и някои от досегашните ми ученици — време е да си почина малко, а и след регистрацията на фирма имам доста повече работа. Така че за себе си оставям 5 ученика, а останалите 6 прехвърлям към новия преподавател.

В началото, след наемането на преподавател, доходите ми леко падат — има разходи за поддръжка на фирмата и част от парите отиват за заплата на учителя, а не при мен. Това обаче не ме притеснява, понеже има нови и нови желаещи за уроци. Постепенно броят на учениците и наетите от мен преподаватели нараства до толкова, че мога да получавам 600 лв. месечно, без изобщо да се занимавам лично. В този момент моята свободна практика се превръща в __собствен бизнес__.

Оттам-нататък вариантите са два. Ако реша, че тези 600 лв. ще са ми достатъчни сега и занапред, мога да не работя нито ден повече. Единствената ми работа ще бъде да поддържам вече съществуващия бизнес — отвреме-навреме да търся нови преподаватели и ученици, да се грижа за документацията на фирмата. В този случай бизнесът ще се задържи на нивото си от 600 лв.

Ако обаче тези пари не са ми достатъчни и искам да получавам повече, ще трябва да доразвия този (или друг) бизнес. Тогава ще трябва да инвестирам още от собственото си време и усилия — но вече не за самите уроци като преподавателска дейност, а за развитието на бизнеса като такъв. Например — реклама на самата фирма, за търсене на добри преподаватели, за осигуряване на зала за провеждане занятията на групи и така нататък. Къде ще спра, зависи от мен и от това какъв доход искам да постигна.

Това е накратко естествения път от допълнителен доход към собствен бизнес. А на въпроса „За колко време се изминава този път“ — честният отговор е __„По-бавно, отколкото ви се иска“__.


Автор : Рая Христова