петък, 13 юни 2014 г.

Венчърен капитал (venture capital)

Венчърен капитал (venture capital)

Венчърните капитали, известни още като рискови капитали са
сравнително нова форма на финансиране, зародила се в САЩ в средата
на 50-те г. на миналия век. В последствие нахлуват мощно в световната
индустрия и се превръща в един от най-ефективните инструменти за
повишаване на икономически растеж.
Според по-тясното определение на понятието, рисковият капитал е
ресурс, който се насочва към новосъздадени предприятия и/или
ориентирани към високотехнологични производства. Според по-
широкото определение, възприето от Европейската асоциация за рисков
капитал, последният е „дялов капитал, осигурен от професионални
фирми (б.а. фондове за рисков капитал), които инвестират чрез
мениджмънта на стартиращи, развиващи се или трансформиращи се
частни компании, които са показали потенциал за значителен растеж”.
Характерно за страните от Източна Европа (в т.ч. и България) е
ограничената подкрепа на стартиращи или високотехнологични
предприятия. Ориентацията е предимно към такива със сравнително
дълга бизнес-история, установено производство и доказана
жизнеспособност и/или потенциал за растящ пазар.
В съвременните условия на динамично променящи се
икономически реалности, венчърните капитали се налагат като
алтернативна, актуална и ефективна форма за финансиране.
Същностните характеристики, които са и предимствата на тази
специфична категория капитал могат да се обобщят така:
􀂃 рисковият капитал не е обезпечен с активи (залог, ипотека, или
друг вид гаранция) и инвеститорът споделя риска с останалите
акционери. Потребност и невъзможност за гарантиране на
капитали възниква най-често при стартиращи или малки
предприятия, опитващи се да реализират нови, оригинали и
перспективни разработки;
􀂃 венчърните инвеститори не се ограничават само с предоставяне
на финансови средства. Непосредствено или чрез представителен
екип от експерти те активно участват в управлението на фирмата.
Ангажирането със стратегическото развитие на бизнес
начинанието снижава риска и увеличава нормата на
възвръщаемост и съдейства за успешното усвояване на
нововъведението. Професионалният рисков инвеститор
предоставя на фирмата възможности, които не биха били
достъпни без него (банкови кредити и други форми на
финансиране, неформални контакти);
 венчърните капиталовложения се насочват като правило във
високотехнологични продукти и наукоемки разработки с голяма
степен на неопределеност, където въпреки високата проектна
възвръщаемост броя на заинтересованите вложители е
незначителен;
рисковият капитал е един от малкото финансови инструменти,
които не са „компрометирани” и от появата му в България до
сега е в “ръцете” на професионалисти;
времевият хоризонт на инвестицията е дългосрочен – от 3 до 7 г.;
 възвращаемостта е под формата на дялов капитал;
 рисковият капиталист обикновено изисква сравнително висока
средна годишна норма на възвръщаемост от инвестицията си -
минимум 25% (позната като вътрешна норма на възвръщаемост 2
– internal rate of return; IRR). Изискваната от собственика на

капитали IRR зависи от: степента на риск свързан с бизнесначинанието, продължителността на “блокиране” на парите му в
инвестицията, степента на трудност, с която инвеститорът смята,
че ще може да реализира инвестицията си, заинтересуваността на
други рискови капиталисти от сделката, нивото на
конкуренцията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар