Дългово финансиране

Методите за дългово финансиране са банковото кредитиране и
облигационните заеми.
Банковите кредити могат да са под формата на всички видове
инвестиционни кредитни продукти - срочни кредити, възобновяеми
кредити, кредитни линии, ипотечни кредити и пр.
Кредитирането се осъществява целево в условията на възвратност,
срочност и обезпеченост. От значение са нивото на лихвените проценти,
инфлацията,степента на риск, перспективите за развитие на
икономиката. В зависимост от потребностите на инвеститорът
различаваме дългосрочен и краткосрочен кредит. Краткосрочният
кредит обикновено е източник за формиране на оборотни средства
(краткотрайни активи) – покрива потребността от инвестиции,
възникнали в процеса на текущата дейност. Обект на дългосрочното
кредитиране са предимно вложенията в строителство, реконструкция и
разширение; придобиване на движимо и недвижимо имущество;
формиране на нови корпоративни структури; създаване на
високотехнологична продукция; придобиване на интелектуални
ценности. Предпоставки за дългосрочно кредитиране са общата
икономическа стабилност, ниската инфлация, високото ниво на
възвращаемост.
Форми на облигационното кредитиране са обикновените
облигации и конвертируемите облигации.
Посредством емисия на облигации могат да се привлекат временно
свободните средства на населението или корпоративни структури.
Условията на облигационния заем включват: сума и срок на заема, брой
емитирани облигации, ниво на доходност, форма за погасяване,
договорки по евентуална конверсия. Изброените условия трябва да са
достатъчно изгодни за кредиторите като обезпечават възвращаемост и
ликвидност. Срокът на облигационния заем не трябва да е по-малък от
средният срок за осъществяване на инвестиционния проект. Целта е
погасяването на заема да се реализира след възвръщане на вложените
средства.
Конвертируемите облигации представляват отложени продажби
на обикновени акции към момент, когато тяхната цена е най-висока.
От тази гледна точка конвертируемите облигации могат да бъдат по-
евтин начин за финансиране отколкото е издаването на акции и
обикновени облигации (въпреки, че няма сигурност, че притежателите
на конвертируеми облигации ще решат да ги обменят срещу акции,
точно когато емитента се нуждае от капитал). Към емисия на
конвертируеми облигации най-често прибягват малките,
високотехнологични и спекулативни фирми. Рискът на техните инвес-
тиционни проекти е много висок поради несигурността, с която е
свързано усвояването и пазарната реализация на новите технологии и
новите продукти. За да бъде привлечен нужният капитал, без да се
плаща прекомерно висок лихвен процент за риска, се емитират
конвертируеми облигации. При тях рискът, свързан с вероятността да
се реализират значителни загуби или високи печалби, се разпределя
между фирмата и инвеститорите, които от кредитори при успех се
превръщат в собственици (акционери.)
За да се оценят правилно предимствата и недостатъците на всеки
от методите за дългово финансиране те се сравняват с алтернативния им
вариант. Така например, предимствата на дългосрочният банков кредит
пред облигационният заем се изразява в по-гъвкава схема за
финансиране (условията по кредита могат да се договорят в
съответствиес потребностите на заемополучателя) и липса на разходи
по емисията.