Лизинг

Лизинг
Лизингът (lease - аренда) се разглежда като комплекс от
имуществени отношения възникващи при предоставяне обекта на
лизинга за временно ползване. Появява се в началото на 50-те г. на
миналия век в САЩ, а през 60-те г. – в страните от Западна Европа. Сега
е широко разпространен в целия свят. Предмет на лизинга са движими и
недвижими имущества. Основните форми на лизинга са две –
оперативен лизинг и финансов (капиталов) лизинг.
Предмет на оперативния лизинг са предимно бързо остаряващи
съоръжения, машини и оборудване. Той има краткосрочен характер и
обикновено не покрива целия период на икономическия живот на
предмета на лизинга. По такъв начин след изтичане на срока на договора
предметът на лизинга има остатъчна стойност. Рискът по реализацията
на остатъчната стойност се поема от лизингодателя. Всички рискове и
разходи (за ремонт, застраховка, за имуществени данъци) по поддръжка
предмета на лизинга са за сметка на лизингодателя. Специфично за
оперативният лизинг е правото на лизингополучателя е да прекрати
предсрочно лизинговия договор и да върне дълготрайния актив на
лизингодателя. Това го прави по-непривлекателен за лизингодателите в
сравнение с финансовият лизинг.
Като недостатък за лизингополучателя се сочи сравнително по-
високата дължима вноска по договора (по-висока цена).
Финансов е този лизинг, който има срок по-дълъг от година.
Всички рискове и изгоди свързани със собствеността на актива са за
лизингополучателя. Договорът за финансов лизинг е непрекъсваем и
срокът му обхваща целия живот на дадените под наем активи. В края на
лизинговия период лизингополучателят придобива предмета на лизинга.
В зависимост от конкретните споразумения при сключването на
лизинговия договор финансовият и оперативният лизинг могат да
придобият следните форми: пряк, разделен, обратен, експортен и
транзитен лизинг.
При пряк лизинг лизингодателят закупува активите и ги
предоставя за ползване на лизингополучателя. Пряк лизингодател
обикновено са банки, финансови компании, лизингови дружества и пр.
Разделният лизинг е свързан с използването на кредит от
лизингодателят за закупуване предмета на лизинга. Прилага се, когато
предмета на лизинга е с висока цена.
При обратен лизинг дадено търговско дружество продава свое
имущество на лизингодателя и сключва лизингов договор с него за
получаване на същото имущество, т.е. доставчик на предмета на лизинга
е самият лизингополучател. Когато предмет на лизинга е недвижимо
имущество, обикновено лизингодатели са банки, пенсионни фондове,
застрахователни компании и др. подобни финансови институции, имащи
възможност да отпускат дългосрочни кредити. Чрез обратния лизинг
лизингополучателят се освобождава от стойността на дълготрайни
активи, без да се лишава от тях, което при равни други условия води до
повишаване на финансовото състояние на дружеството.
При експортен лизинг участват три или повече страни:
производител на предмета на лизинга от една държава, лизингодател от
същата националност и лизингополучател от друга държава.
При транзитен лизинг производителят, лизингодателят и
лизингополучателят са с различна националност. Лизингодателят като
правило е от страни с преференциален данъчен режим за лизингови
дружества.