Актуално - как работи банковата система и просто и ясно обяснено какво поражда положението в момента (28.06.2014г.) :
събота, 28 юни 2014 г.
сряда, 25 юни 2014 г.
Летищни трансфери
Използвали ли сте някога летищни трансфери за да стигнете до мястото където пътувате ?
А знаете ли ,че те вече са на по-достъпни цени и не е ненужен лукс , който преди време можеха да си позволят единствено бизнесмените и хората с по-голям ресурс.
Прочетете повече информация по темата защо е добре да предпочетете летищните трансфери от Бургаското летище тук : http://hdairporttransfers.weebly.com/blog/benefits-of-getting-airport-transfers
Летищните трансфери са лесен и удобен начин за да стигнете от летище Бургас до всяка една дестинация / курорт в България.
А знаете ли ,че те вече са на по-достъпни цени и не е ненужен лукс , който преди време можеха да си позволят единствено бизнесмените и хората с по-голям ресурс.
Прочетете повече информация по темата защо е добре да предпочетете летищните трансфери от Бургаското летище тук : http://hdairporttransfers.weebly.com/blog/benefits-of-getting-airport-transfers
Летищните трансфери са лесен и удобен начин за да стигнете от летище Бургас до всяка една дестинация / курорт в България.
петък, 13 юни 2014 г.
Инвестиционен маркетинг
За да бъдат популяризирани конкурентните национални предимства и
да се създаде имидж на страната като приоритетно място за инвестиции, е
необходимо разработването на конкретни механизми за инвестиционен
маркетинг:
изработване на маркетингова стратегия за привличането на
инвестиции;
създаване на инвестиционен имидж на страната и повишаване на
общата й познаваемост чрез прилагането на национален подход в
маркетинга на продуктите и услугите;
популяризиране на сектори създаващи висока добавена стойност;
разработване на комуникационен механизъм и канали за
популяризиране;
национална консолидация на дейностите по привличане на
инвестиции в страната.
да се създаде имидж на страната като приоритетно място за инвестиции, е
необходимо разработването на конкретни механизми за инвестиционен
маркетинг:
изработване на маркетингова стратегия за привличането на
инвестиции;
създаване на инвестиционен имидж на страната и повишаване на
общата й познаваемост чрез прилагането на национален подход в
маркетинга на продуктите и услугите;
популяризиране на сектори създаващи висока добавена стойност;
разработване на комуникационен механизъм и канали за
популяризиране;
национална консолидация на дейностите по привличане на
инвестиции в страната.
Инвестиции в иновации
Централна роля в теорията на икономическия растеж се отделя на
иновацията, като важен източник за стопанска експанзия и
производителност. Дори и в най-развитие страни иновационната сфера е под
вниманието на държавата. Това е обусловено от спецификата и важността й.
Научните изследвания, технологичното развитие, човешкият потенциал и
иновациите са същността на икономика, базирана на знания. Днес устойчиво
се налага разбирането за преминаването към активна политика за
технологично развитие и иновации и непосредствено свързаните с тях
инвестиции. За насърчаване на инвестициите в нови технологии и
производство на нови конкурентоспособни продукти и услуги е необходимо
да се създаде подходяща инфраструктура изразена в:
създаване на индустриални/технологични зони, центрове,
инкубатори, центрове за трансфер на технологии, клъстери от
предприятия;
защитата на интелектуалната собственост, като фактор за създаване
на благоприятна икономическа среда както за българските, така и за
чуждестранните инвеститори
повишаването на иновационната активност и внедряване на нови
технологии, обезпечаващи ръста и конкурентноспособността на
родната продукция;
създаването на механизми за привличане на чуждестранни
инвестиции в научно-технологичните области;
стимулирането на НИРД за индустрията и сътрудничеството между
генератора й и фирмите;
подобряване финансирането на иновациите чрез насърчаване по-
голямото участие на частни капитали;
съдействие за междурегионалния и международен трансфер на
технологии, международно инвестиционно сътрудничество, и
защита интересите на националното иновационно
предприемачество.
иновацията, като важен източник за стопанска експанзия и
производителност. Дори и в най-развитие страни иновационната сфера е под
вниманието на държавата. Това е обусловено от спецификата и важността й.
Научните изследвания, технологичното развитие, човешкият потенциал и
иновациите са същността на икономика, базирана на знания. Днес устойчиво
се налага разбирането за преминаването към активна политика за
технологично развитие и иновации и непосредствено свързаните с тях
инвестиции. За насърчаване на инвестициите в нови технологии и
производство на нови конкурентоспособни продукти и услуги е необходимо
да се създаде подходяща инфраструктура изразена в:
създаване на индустриални/технологични зони, центрове,
инкубатори, центрове за трансфер на технологии, клъстери от
предприятия;
защитата на интелектуалната собственост, като фактор за създаване
на благоприятна икономическа среда както за българските, така и за
чуждестранните инвеститори
повишаването на иновационната активност и внедряване на нови
технологии, обезпечаващи ръста и конкурентноспособността на
родната продукция;
създаването на механизми за привличане на чуждестранни
инвестиции в научно-технологичните области;
стимулирането на НИРД за индустрията и сътрудничеството между
генератора й и фирмите;
подобряване финансирането на иновациите чрез насърчаване по-
голямото участие на частни капитали;
съдействие за междурегионалния и международен трансфер на
технологии, международно инвестиционно сътрудничество, и
защита интересите на националното иновационно
предприемачество.
Франчайзинг
Франчайзингът е договорно правоотношение по преотстъпване
ползването на съвкупност от права срещу възнаграждение. Това са права
на интелектуална (включваща индустриална) собственост, отнасящи се
до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени
модели, дизайн, авторско право, ноу-хау, или патенти, които се ползват
препродажба на стоки и /или за предоставяне на услуги за крайни
потребители.
Особеност на франчайзинга е комбинацията на правото -
собственост на франчайзингодателя и капитала на
франчайзингополучателя. Характеризира се с бързо постъпване на
значителни средства при незначителен риск. Общата сума, привлечена
под формата на франчайзингови договори, съществено превишава
размера на капиталовложенията, привлечени по традиционните способи.
Източник на ресурс е франчайзингополучателя. Той е привлечен от
възможността да стане самостоятелен предприемач, да организира
бизнеса си под призната търговска марка, да се възползва от съвместни
рекламни капании, обучение и квалификация, да получи гаранции от
франчайзингодателя при кандидатстване за кредит както и финансиране
на част от капиталовложението. Освен еднократна вноска и регулярни
текущи плащания (т. н. франшизи), доходът на франчаизингодателя
може да включва вноска за използвани поземлени участъци и
оборудване собственост на франчайзингодателя, приходи от покупко-
продажба на бизнеса обект развити посредством франчаизинг, процент
от отпуснати кредити.
ползването на съвкупност от права срещу възнаграждение. Това са права
на интелектуална (включваща индустриална) собственост, отнасящи се
до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени
модели, дизайн, авторско право, ноу-хау, или патенти, които се ползват
препродажба на стоки и /или за предоставяне на услуги за крайни
потребители.
Особеност на франчайзинга е комбинацията на правото -
собственост на франчайзингодателя и капитала на
франчайзингополучателя. Характеризира се с бързо постъпване на
значителни средства при незначителен риск. Общата сума, привлечена
под формата на франчайзингови договори, съществено превишава
размера на капиталовложенията, привлечени по традиционните способи.
Източник на ресурс е франчайзингополучателя. Той е привлечен от
възможността да стане самостоятелен предприемач, да организира
бизнеса си под призната търговска марка, да се възползва от съвместни
рекламни капании, обучение и квалификация, да получи гаранции от
франчайзингодателя при кандидатстване за кредит както и финансиране
на част от капиталовложението. Освен еднократна вноска и регулярни
текущи плащания (т. н. франшизи), доходът на франчаизингодателя
може да включва вноска за използвани поземлени участъци и
оборудване собственост на франчайзингодателя, приходи от покупко-
продажба на бизнеса обект развити посредством франчаизинг, процент
от отпуснати кредити.
Венчърен капитал (venture capital)
Венчърен капитал (venture capital)
Венчърните капитали, известни още като рискови капитали са
сравнително нова форма на финансиране, зародила се в САЩ в средата
на 50-те г. на миналия век. В последствие нахлуват мощно в световната
индустрия и се превръща в един от най-ефективните инструменти за
повишаване на икономически растеж.
Според по-тясното определение на понятието, рисковият капитал е
ресурс, който се насочва към новосъздадени предприятия и/или
ориентирани към високотехнологични производства. Според по-
широкото определение, възприето от Европейската асоциация за рисков
капитал, последният е „дялов капитал, осигурен от професионални
фирми (б.а. фондове за рисков капитал), които инвестират чрез
мениджмънта на стартиращи, развиващи се или трансформиращи се
частни компании, които са показали потенциал за значителен растеж”.
Характерно за страните от Източна Европа (в т.ч. и България) е
ограничената подкрепа на стартиращи или високотехнологични
предприятия. Ориентацията е предимно към такива със сравнително
дълга бизнес-история, установено производство и доказана
жизнеспособност и/или потенциал за растящ пазар.
В съвременните условия на динамично променящи се
икономически реалности, венчърните капитали се налагат като
алтернативна, актуална и ефективна форма за финансиране.
Същностните характеристики, които са и предимствата на тази
специфична категория капитал могат да се обобщят така:
рисковият капитал не е обезпечен с активи (залог, ипотека, или
друг вид гаранция) и инвеститорът споделя риска с останалите
акционери. Потребност и невъзможност за гарантиране на
капитали възниква най-често при стартиращи или малки
предприятия, опитващи се да реализират нови, оригинали и
перспективни разработки;
венчърните инвеститори не се ограничават само с предоставяне
на финансови средства. Непосредствено или чрез представителен
екип от експерти те активно участват в управлението на фирмата.
Ангажирането със стратегическото развитие на бизнес
начинанието снижава риска и увеличава нормата на
възвръщаемост и съдейства за успешното усвояване на
нововъведението. Професионалният рисков инвеститор
предоставя на фирмата възможности, които не биха били
достъпни без него (банкови кредити и други форми на
финансиране, неформални контакти);
венчърните капиталовложения се насочват като правило във
високотехнологични продукти и наукоемки разработки с голяма
степен на неопределеност, където въпреки високата проектна
възвръщаемост броя на заинтересованите вложители е
незначителен;
рисковият капитал е един от малкото финансови инструменти,
които не са „компрометирани” и от появата му в България до
сега е в “ръцете” на професионалисти;
времевият хоризонт на инвестицията е дългосрочен – от 3 до 7 г.;
възвращаемостта е под формата на дялов капитал;
рисковият капиталист обикновено изисква сравнително висока
средна годишна норма на възвръщаемост от инвестицията си -
минимум 25% (позната като вътрешна норма на възвръщаемост 2
– internal rate of return; IRR). Изискваната от собственика на
капитали IRR зависи от: степента на риск свързан с бизнесначинанието, продължителността на “блокиране” на парите му в
инвестицията, степента на трудност, с която инвеститорът смята,
че ще може да реализира инвестицията си, заинтересуваността на
други рискови капиталисти от сделката, нивото на
конкуренцията.
Венчърните капитали, известни още като рискови капитали са
сравнително нова форма на финансиране, зародила се в САЩ в средата
на 50-те г. на миналия век. В последствие нахлуват мощно в световната
индустрия и се превръща в един от най-ефективните инструменти за
повишаване на икономически растеж.
Според по-тясното определение на понятието, рисковият капитал е
ресурс, който се насочва към новосъздадени предприятия и/или
ориентирани към високотехнологични производства. Според по-
широкото определение, възприето от Европейската асоциация за рисков
капитал, последният е „дялов капитал, осигурен от професионални
фирми (б.а. фондове за рисков капитал), които инвестират чрез
мениджмънта на стартиращи, развиващи се или трансформиращи се
частни компании, които са показали потенциал за значителен растеж”.
Характерно за страните от Източна Европа (в т.ч. и България) е
ограничената подкрепа на стартиращи или високотехнологични
предприятия. Ориентацията е предимно към такива със сравнително
дълга бизнес-история, установено производство и доказана
жизнеспособност и/или потенциал за растящ пазар.
В съвременните условия на динамично променящи се
икономически реалности, венчърните капитали се налагат като
алтернативна, актуална и ефективна форма за финансиране.
Същностните характеристики, които са и предимствата на тази
специфична категория капитал могат да се обобщят така:
рисковият капитал не е обезпечен с активи (залог, ипотека, или
друг вид гаранция) и инвеститорът споделя риска с останалите
акционери. Потребност и невъзможност за гарантиране на
капитали възниква най-често при стартиращи или малки
предприятия, опитващи се да реализират нови, оригинали и
перспективни разработки;
венчърните инвеститори не се ограничават само с предоставяне
на финансови средства. Непосредствено или чрез представителен
екип от експерти те активно участват в управлението на фирмата.
Ангажирането със стратегическото развитие на бизнес
начинанието снижава риска и увеличава нормата на
възвръщаемост и съдейства за успешното усвояване на
нововъведението. Професионалният рисков инвеститор
предоставя на фирмата възможности, които не биха били
достъпни без него (банкови кредити и други форми на
финансиране, неформални контакти);
венчърните капиталовложения се насочват като правило във
високотехнологични продукти и наукоемки разработки с голяма
степен на неопределеност, където въпреки високата проектна
възвръщаемост броя на заинтересованите вложители е
незначителен;
рисковият капитал е един от малкото финансови инструменти,
които не са „компрометирани” и от появата му в България до
сега е в “ръцете” на професионалисти;
времевият хоризонт на инвестицията е дългосрочен – от 3 до 7 г.;
възвращаемостта е под формата на дялов капитал;
рисковият капиталист обикновено изисква сравнително висока
средна годишна норма на възвръщаемост от инвестицията си -
минимум 25% (позната като вътрешна норма на възвръщаемост 2
– internal rate of return; IRR). Изискваната от собственика на
капитали IRR зависи от: степента на риск свързан с бизнесначинанието, продължителността на “блокиране” на парите му в
инвестицията, степента на трудност, с която инвеститорът смята,
че ще може да реализира инвестицията си, заинтересуваността на
други рискови капиталисти от сделката, нивото на
конкуренцията.
Лизинг
Лизинг
Лизингът (lease - аренда) се разглежда като комплекс от
имуществени отношения възникващи при предоставяне обекта на
лизинга за временно ползване. Появява се в началото на 50-те г. на
миналия век в САЩ, а през 60-те г. – в страните от Западна Европа. Сега
е широко разпространен в целия свят. Предмет на лизинга са движими и
недвижими имущества. Основните форми на лизинга са две –
оперативен лизинг и финансов (капиталов) лизинг.
Предмет на оперативния лизинг са предимно бързо остаряващи
съоръжения, машини и оборудване. Той има краткосрочен характер и
обикновено не покрива целия период на икономическия живот на
предмета на лизинга. По такъв начин след изтичане на срока на договора
предметът на лизинга има остатъчна стойност. Рискът по реализацията
на остатъчната стойност се поема от лизингодателя. Всички рискове и
разходи (за ремонт, застраховка, за имуществени данъци) по поддръжка
предмета на лизинга са за сметка на лизингодателя. Специфично за
оперативният лизинг е правото на лизингополучателя е да прекрати
предсрочно лизинговия договор и да върне дълготрайния актив на
лизингодателя. Това го прави по-непривлекателен за лизингодателите в
сравнение с финансовият лизинг.
Като недостатък за лизингополучателя се сочи сравнително по-
високата дължима вноска по договора (по-висока цена).
Финансов е този лизинг, който има срок по-дълъг от година.
Всички рискове и изгоди свързани със собствеността на актива са за
лизингополучателя. Договорът за финансов лизинг е непрекъсваем и
срокът му обхваща целия живот на дадените под наем активи. В края на
лизинговия период лизингополучателят придобива предмета на лизинга.
В зависимост от конкретните споразумения при сключването на
лизинговия договор финансовият и оперативният лизинг могат да
придобият следните форми: пряк, разделен, обратен, експортен и
транзитен лизинг.
При пряк лизинг лизингодателят закупува активите и ги
предоставя за ползване на лизингополучателя. Пряк лизингодател
обикновено са банки, финансови компании, лизингови дружества и пр.
Разделният лизинг е свързан с използването на кредит от
лизингодателят за закупуване предмета на лизинга. Прилага се, когато
предмета на лизинга е с висока цена.
При обратен лизинг дадено търговско дружество продава свое
имущество на лизингодателя и сключва лизингов договор с него за
получаване на същото имущество, т.е. доставчик на предмета на лизинга
е самият лизингополучател. Когато предмет на лизинга е недвижимо
имущество, обикновено лизингодатели са банки, пенсионни фондове,
застрахователни компании и др. подобни финансови институции, имащи
възможност да отпускат дългосрочни кредити. Чрез обратния лизинг
лизингополучателят се освобождава от стойността на дълготрайни
активи, без да се лишава от тях, което при равни други условия води до
повишаване на финансовото състояние на дружеството.
При експортен лизинг участват три или повече страни:
производител на предмета на лизинга от една държава, лизингодател от
същата националност и лизингополучател от друга държава.
При транзитен лизинг производителят, лизингодателят и
лизингополучателят са с различна националност. Лизингодателят като
правило е от страни с преференциален данъчен режим за лизингови
дружества.
Лизингът (lease - аренда) се разглежда като комплекс от
имуществени отношения възникващи при предоставяне обекта на
лизинга за временно ползване. Появява се в началото на 50-те г. на
миналия век в САЩ, а през 60-те г. – в страните от Западна Европа. Сега
е широко разпространен в целия свят. Предмет на лизинга са движими и
недвижими имущества. Основните форми на лизинга са две –
оперативен лизинг и финансов (капиталов) лизинг.
Предмет на оперативния лизинг са предимно бързо остаряващи
съоръжения, машини и оборудване. Той има краткосрочен характер и
обикновено не покрива целия период на икономическия живот на
предмета на лизинга. По такъв начин след изтичане на срока на договора
предметът на лизинга има остатъчна стойност. Рискът по реализацията
на остатъчната стойност се поема от лизингодателя. Всички рискове и
разходи (за ремонт, застраховка, за имуществени данъци) по поддръжка
предмета на лизинга са за сметка на лизингодателя. Специфично за
оперативният лизинг е правото на лизингополучателя е да прекрати
предсрочно лизинговия договор и да върне дълготрайния актив на
лизингодателя. Това го прави по-непривлекателен за лизингодателите в
сравнение с финансовият лизинг.
Като недостатък за лизингополучателя се сочи сравнително по-
високата дължима вноска по договора (по-висока цена).
Финансов е този лизинг, който има срок по-дълъг от година.
Всички рискове и изгоди свързани със собствеността на актива са за
лизингополучателя. Договорът за финансов лизинг е непрекъсваем и
срокът му обхваща целия живот на дадените под наем активи. В края на
лизинговия период лизингополучателят придобива предмета на лизинга.
В зависимост от конкретните споразумения при сключването на
лизинговия договор финансовият и оперативният лизинг могат да
придобият следните форми: пряк, разделен, обратен, експортен и
транзитен лизинг.
При пряк лизинг лизингодателят закупува активите и ги
предоставя за ползване на лизингополучателя. Пряк лизингодател
обикновено са банки, финансови компании, лизингови дружества и пр.
Разделният лизинг е свързан с използването на кредит от
лизингодателят за закупуване предмета на лизинга. Прилага се, когато
предмета на лизинга е с висока цена.
При обратен лизинг дадено търговско дружество продава свое
имущество на лизингодателя и сключва лизингов договор с него за
получаване на същото имущество, т.е. доставчик на предмета на лизинга
е самият лизингополучател. Когато предмет на лизинга е недвижимо
имущество, обикновено лизингодатели са банки, пенсионни фондове,
застрахователни компании и др. подобни финансови институции, имащи
възможност да отпускат дългосрочни кредити. Чрез обратния лизинг
лизингополучателят се освобождава от стойността на дълготрайни
активи, без да се лишава от тях, което при равни други условия води до
повишаване на финансовото състояние на дружеството.
При експортен лизинг участват три или повече страни:
производител на предмета на лизинга от една държава, лизингодател от
същата националност и лизингополучател от друга държава.
При транзитен лизинг производителят, лизингодателят и
лизингополучателят са с различна националност. Лизингодателят като
правило е от страни с преференциален данъчен режим за лизингови
дружества.
Дългово финансиране
Методите за дългово финансиране са банковото кредитиране и
облигационните заеми.
Банковите кредити могат да са под формата на всички видове
инвестиционни кредитни продукти - срочни кредити, възобновяеми
кредити, кредитни линии, ипотечни кредити и пр.
Кредитирането се осъществява целево в условията на възвратност,
срочност и обезпеченост. От значение са нивото на лихвените проценти,
инфлацията,степента на риск, перспективите за развитие на
икономиката. В зависимост от потребностите на инвеститорът
различаваме дългосрочен и краткосрочен кредит. Краткосрочният
кредит обикновено е източник за формиране на оборотни средства
(краткотрайни активи) – покрива потребността от инвестиции,
възникнали в процеса на текущата дейност. Обект на дългосрочното
кредитиране са предимно вложенията в строителство, реконструкция и
разширение; придобиване на движимо и недвижимо имущество;
формиране на нови корпоративни структури; създаване на
високотехнологична продукция; придобиване на интелектуални
ценности. Предпоставки за дългосрочно кредитиране са общата
икономическа стабилност, ниската инфлация, високото ниво на
възвращаемост.
Форми на облигационното кредитиране са обикновените
облигации и конвертируемите облигации.
Посредством емисия на облигации могат да се привлекат временно
свободните средства на населението или корпоративни структури.
Условията на облигационния заем включват: сума и срок на заема, брой
емитирани облигации, ниво на доходност, форма за погасяване,
договорки по евентуална конверсия. Изброените условия трябва да са
достатъчно изгодни за кредиторите като обезпечават възвращаемост и
ликвидност. Срокът на облигационния заем не трябва да е по-малък от
средният срок за осъществяване на инвестиционния проект. Целта е
погасяването на заема да се реализира след възвръщане на вложените
средства.
Конвертируемите облигации представляват отложени продажби
на обикновени акции към момент, когато тяхната цена е най-висока.
От тази гледна точка конвертируемите облигации могат да бъдат по-
евтин начин за финансиране отколкото е издаването на акции и
обикновени облигации (въпреки, че няма сигурност, че притежателите
на конвертируеми облигации ще решат да ги обменят срещу акции,
точно когато емитента се нуждае от капитал). Към емисия на
конвертируеми облигации най-често прибягват малките,
високотехнологични и спекулативни фирми. Рискът на техните инвес-
тиционни проекти е много висок поради несигурността, с която е
свързано усвояването и пазарната реализация на новите технологии и
новите продукти. За да бъде привлечен нужният капитал, без да се
плаща прекомерно висок лихвен процент за риска, се емитират
конвертируеми облигации. При тях рискът, свързан с вероятността да
се реализират значителни загуби или високи печалби, се разпределя
между фирмата и инвеститорите, които от кредитори при успех се
превръщат в собственици (акционери.)
За да се оценят правилно предимствата и недостатъците на всеки
от методите за дългово финансиране те се сравняват с алтернативния им
вариант. Така например, предимствата на дългосрочният банков кредит
пред облигационният заем се изразява в по-гъвкава схема за
финансиране (условията по кредита могат да се договорят в
съответствиес потребностите на заемополучателя) и липса на разходи
по емисията.
облигационните заеми.
Банковите кредити могат да са под формата на всички видове
инвестиционни кредитни продукти - срочни кредити, възобновяеми
кредити, кредитни линии, ипотечни кредити и пр.
Кредитирането се осъществява целево в условията на възвратност,
срочност и обезпеченост. От значение са нивото на лихвените проценти,
инфлацията,степента на риск, перспективите за развитие на
икономиката. В зависимост от потребностите на инвеститорът
различаваме дългосрочен и краткосрочен кредит. Краткосрочният
кредит обикновено е източник за формиране на оборотни средства
(краткотрайни активи) – покрива потребността от инвестиции,
възникнали в процеса на текущата дейност. Обект на дългосрочното
кредитиране са предимно вложенията в строителство, реконструкция и
разширение; придобиване на движимо и недвижимо имущество;
формиране на нови корпоративни структури; създаване на
високотехнологична продукция; придобиване на интелектуални
ценности. Предпоставки за дългосрочно кредитиране са общата
икономическа стабилност, ниската инфлация, високото ниво на
възвращаемост.
Форми на облигационното кредитиране са обикновените
облигации и конвертируемите облигации.
Посредством емисия на облигации могат да се привлекат временно
свободните средства на населението или корпоративни структури.
Условията на облигационния заем включват: сума и срок на заема, брой
емитирани облигации, ниво на доходност, форма за погасяване,
договорки по евентуална конверсия. Изброените условия трябва да са
достатъчно изгодни за кредиторите като обезпечават възвращаемост и
ликвидност. Срокът на облигационния заем не трябва да е по-малък от
средният срок за осъществяване на инвестиционния проект. Целта е
погасяването на заема да се реализира след възвръщане на вложените
средства.
Конвертируемите облигации представляват отложени продажби
на обикновени акции към момент, когато тяхната цена е най-висока.
От тази гледна точка конвертируемите облигации могат да бъдат по-
евтин начин за финансиране отколкото е издаването на акции и
обикновени облигации (въпреки, че няма сигурност, че притежателите
на конвертируеми облигации ще решат да ги обменят срещу акции,
точно когато емитента се нуждае от капитал). Към емисия на
конвертируеми облигации най-често прибягват малките,
високотехнологични и спекулативни фирми. Рискът на техните инвес-
тиционни проекти е много висок поради несигурността, с която е
свързано усвояването и пазарната реализация на новите технологии и
новите продукти. За да бъде привлечен нужният капитал, без да се
плаща прекомерно висок лихвен процент за риска, се емитират
конвертируеми облигации. При тях рискът, свързан с вероятността да
се реализират значителни загуби или високи печалби, се разпределя
между фирмата и инвеститорите, които от кредитори при успех се
превръщат в собственици (акционери.)
За да се оценят правилно предимствата и недостатъците на всеки
от методите за дългово финансиране те се сравняват с алтернативния им
вариант. Така например, предимствата на дългосрочният банков кредит
пред облигационният заем се изразява в по-гъвкава схема за
финансиране (условията по кредита могат да се договорят в
съответствиес потребностите на заемополучателя) и липса на разходи
по емисията.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ФУНКЦИИ НА ДАНЪКА
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ДАНЪКА
В специализираната литература възникването на данъците неотменимо се свързва с появата на държавата. Действително с развитието на стоковото общество, появата на класите и обособяването на обществените потребности на преден план възниква търсенето на възможности за удовлетворяване на тези потребности. Така постепенно с разширяване функциите на държавата се появяват нови и съобразени със социално-икономическото развитие данъци и такси.
Някои икономисти изказват становище, че данъците не бива да се възприемат като творение на държавата или плод на монетарно удовлетворяване на нейните функции. Те изтъкват факта, че в исторически аспект са известни редица плащания в натурална форма или като дарения и пожертвования в полза на определени класи или съсловия. Подобни са плащанията към църквата, духовенството или даренията в полза на феодала или краля.
Историята на данъчното облагане е много богата и интересна от гледна точка на събитията и процесите довели до възникването в
отделните градове, колонии и държави на специфични сборове, повинности, пошлини, данъци, такси, акцизи и т.н.
Известни са три етапа на възникване и функциониране на данъците:
? първият етап обхваща времето от древността до началото на средните векове. Тогава държавата няма финансов апарат, с който да определя конкретните данъци на своите поданици. Тя е фиксирала само общата сума, която трябва да получи от съответния град или регион;
? вторият етап обхваща периода на средновековието и първоначалното натрупване на капитала през капитализма. Тогава държавата разширява своите функции, тъй като се появяват редица държавни учреждения в доста области от обществения живот. За целта тя определя квоти и проценти за облагане на различни дейности и услуги;
? третият етап обхваща последните две столетия и се характеризира с концентриране в ръцете на държавата на всички функции по нейното управление, отбрана, сигурност, социално-културни дейности и др. В зависимост от административното деление и устройство, както и от политическата и икономическа система данъчното облагане приема една или друга форма.
На тази основа в икономическата теория са известни различни теории за произхода и същността на данъка. По-известните са: осигурителната, жертвената, еквивалентната и др. теории.1 Всички те обясняват появата на данъците като резултат от определени техни качества и характерни черти. При осигурителната теория данъкът се възприема като своеобразна застрахователна премия, която поданикът плаща на държавата с цел да бъде осигурен срещу бъдещи рискове. Жертвената теория изхожда от принудителния характер на данъка и от презумпцията, че държавата е тази, която може да осигури на хората спокойствие, мир и добруване. За да съществува държавата като гражданско-политическа институция, то жителите в нея трябва да направят жертва и да дадат своя принос в нейното развитие чрез плащането на данъци. Най-широко приложение намира еквивалентната теория, където данъците се приемат като цена на предоставените от правителствата услуги на своите граждани.
1 Вж. подр. Стоянов, В. Основи на финансите. Том първи. Седмо допълнено и преработено издание, С., ГАЛИК, 2003, с. 169-177
Данъците се характеризират от икономическа, юридическа и социална гледна точка.
От икономическа гледна точка данъкът се определя като икономическа категория, която изразява определени парични отношения между икономическите агенти и държавата (в лицето на консолидирания държавен бюджет) по повод формиране на публичните приходи. По-конкретно от макроикономически аспект данъкът е част от брутния вътрешен продукт, който по определен ред се разпределя и преразпределя в икономиката с цел изпълнение функциите на държавата.
От юридическа гледна точка данъкът се определя като законосъобразно, безвъзмездно, задължително плащане с принудителен характер от икономическите субекти в полза на фиска с цел финансиране на публичните разходи на държавата.
Всеки данък е юридически обоснован и съществува на основата на конкретен закон. Когато се плаща данъкът той се изземва безвъзмездно в полза на държавата. Плащането е задължително, а ако платецът на данъка не внесе сумата в необходимия срок, то събирането става принудително в полза на фиска, на хазната или на бюджета.
От социална гледна точка данъкът е паричен поток чрез който се извършва преразпределение на доходите на населението на социална основа.
Начинът по който се проявяват данъците намира най-точно проявление във функциите, които изпълнява.
В икономическата теория и практика са известни следните по-важни функции на данъка:
? фискална
? разпределителна
? регулираща
? контролна
Фискалната функция в исторически план възниква първа и се определя като основна, тъй като чрез нея се реализира основното предназначение на данъците – акумулиране на средства в бюджета с цел изпълнение функциите на държавата. Предназначението на фискалната функция се изразява във възможността чрез данъците да се покриват обществените потребности. Явно е, че фискалната функция лежи в основата на разбирането за същността на данъка. Непосредствено свързани с нея са и останалите функции.
Разпределителната функция на данъците се изразява в разпределение и преразпределение на части от доходите на различни
икономически агенти в полза на държавата. Имайки предвид, че данъците са част от брутния вътрешен продукт, която се използва от държавата може да се каже, че фискалната функция означава също одържавяване на част от съвкупния продукт за изпълнение на държавните функции и задачи. Често разпределителната функция се нарича социална. Има се предвид, че чрез данъците се извършва преразпределение на доходите на различни групи от населението на социална основа. Изземват се повече средства под формата на данъци от по-богати слоеве на населението и се разпределят на социално слаби и в неравностойно положение граждани. Естествено, тази разпределителна функция има социално значение и се базира на постъпленията във фиска.
Регулиращата функция възниква като резултат от разширение икономическата дейност на държавата. Известно е, че тя се проявява в три направления: стимулиращо, дестимулиращо и възпроизвод-ствено.
Стимулиращата подфункция е насочена към развитие на определени икономически процеси. Тя се осъществява чрез система от привилегии, отстъпки, намаляване или освобождаване от данъци, такси и др. В почти всички страни такива се предлагат на инвалиди, селскостопански труженици и ферми, малки и средни предприятия, благотворителни организации и др. Чрез стимулиращата подфункция данъчната система създава стимули за труд, поощрява развитието на различните форми на предприемачество,
Дестимулиращата подфункция има за цел чрез подбора и размера на някои данъци, такси, акцизи, мита и т.н. да възпрепятства развитието на някои явления и процеси. Под непосилното данъчно бреме се намалява деловата активност и се влошава събираемостта на данъците.
Възпроизводствената подфункция оказва влияние върху темповете на производство, увеличава или намалява натрупването на капитала и въздейства върху платежоспособността на населението. Най-разпространени методи за данъчно регулиране са: изменение обема на данъчните постъпления; промяна на данъчните размери; изменение сферата на приложение на данъците; вариране на данъчните привилегии и отстъпки и др.
Контролната функция се проявява чрез осъществявания от държавата контрол върху стопанската дейност на икономическите агенти, а също така върху техните приходи и разходи. Благодарение на контролната функция се оценява ефективността на данъчната система и се правят промени в бюджетната политика на страната.
Функциите на данъците е необходимо да се разглеждат в своята цялост за да може да се даде по-точна представа за тяхната същност и отражението им върху икономиката.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА ДАНЪКА
Често елементите се свързват с „анатомията” на данъка. Всеки един данък се състои от точно определени съставни части или елементи. Липсата на един от тях нарушава целостта на данъка и води до непълноти при определяне на неговите величина и начин на събиране.
В специализираната литература елементите на данъка се описват по-подробно или по-схематично, от количествен или качествен аспект. Независимо от тези различия, на практика приложимите елементи на данъка могат да се характеризират по следния начин:2
? Данъчен искател (кредитор) е властта и породените от нея институции, които имат законовото право да облагат и събират данъците от физическите и юридически лица. Във всички страни данъчните искатели могат да бъдат първични или делегирани. Държавата е основния, първичен данъчен кредитор. Делегирани са органите на местната власт и самоуправление – общините;
? Данъчен обект е всичко към което е адресирано или насочено данъчното облагане. Такъв обект или предмет могат да бъдат: имуществото, наследството, доходите, печалбата, реализира-ните обороти, качеството на физическата личност, определени дейности, сделки и т.н.;
? Данъчен субект е лицето, което по закон е задължено да внесе данъка в приход на държавния или местния бюджет. Данъчният субект е непосредствения платец на данъка. Физическите и юридически лица – платци на дънъка могат да живеят на територията на страната или извън нея, както и да реализират доходи в или извън нея. На тази основа се различават два вида платци на данъка – резиденти (местни граждани) и нерезиденти (чужди граждани). Не винаги обаче
2 . Вж. подр. Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.66-67; Стоянов, В. Основи на финансите. Том първи. Седмо допълнено и преработено издание, С., ГАЛИК, 2003, с. 177-179
платецът реално понася тежестта на данъка. Затова следва да се прави разлика между данъчен платец и данъчен носител;
? Данъчен носител е физическото или юридическо лице, което носи тежестта на данъчното облагане. При едни данъци (подоходните и имуществените) данъчният носител и данъч-ният платец са една и съща личност. Тогава конкретният вносител на данъка реално понася данъчната тежест. При други данъци (косвените - ДДС, акцизи и мита), платецът и носителят на данъка са две различни лица. Субектът или платецът внася данъка в бюджета, но реалното понасяне и заплащане става от джоба на данъчния носител, който е физическо лице;
? Данъчен мащаб е качеството, свойството на данъчния обект въз оснава на които се изчислява данъчното плащане. Той се определя в натурални и най-вече в стойностни характеристики. Данъчен мащаб може да бъде стойността на имуществото, стойността на наследството, величината на печалбата и т.н.;
? Данъчна единица е точно определена част от данъчния мащаб върху която се отнася размера на данъка. За отделните данъци данъчната единица е различна. Например конски сили за МПС, 1000 лв. от стойността на имуществото, 100 лв. от реализирания оборот, 1 дка стопанисвана земя и др.;
? Данъчна основа е количественото изразяване на предмета или обекта на данъчното облагане. Това е величината върху която ще се наложи данъчния размер за да се изчисли данъчното задължение (вноската в бюджета). Данъчната основа е най-вече в стойностен израз, но може да съществува и в натурални измерители. Колкото по-голяма е данъчната основа толкова по-голямо ще бъде и постъплението в бюджета;
? Данъчен размер (ставка) е величината на данъка за една данъчна единица. Съществува в процент, промил или абсолютна сума;
? Данъчно задължение е произведението на данъчната основа по данъчния размер. Това всъщност е сумата, която платецът на данъка внася в приход на бюджета. Величината на данъчното задължение е правопропорционална на големината на данъчната основа и данъчния размер. Те от своя страна зависят от работата и индивидуалния избор на субекта, както и от данъчната политика на правителството за годината или за определен период.
Някои автори към елементите на данъка включват още: данъчни тарифи, данъчен кадастър, данъчни досиета, данъчни картони. Считаме, че изброените са по-скоро част от данъчната техника за определяне и внасяне на данъка, а не самостоятелни елементи.
3. ПРИНЦИПИ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ
Под принципи на данъчното облагане се разбират основните правила на които трябва да отговаря данъчното облагане в дадена страна.
През годините под въздействие на промените в икономическата, политическата, социално-културната среда се изменят и допълват в известна степен въведените от шотландския икономист Адам Смит през ХVІІІ в. принципи на данъчното облагане.3 В специализираната литература те се формулират като: съразмерност, определеност, удобство, икономичност и единство на данъка.
В съвременното общество, освен тези изконни, непроменени от времето принципи при изграждането на данъчното облагане се вземат предвид още: легитимност, годишност, стабилност, неутралност, данъчен интервенционализъм и др.
Принципът на съразмерност на данъчното облагане е известен още като принцип на равномерността на данъка. Неговата същност се изразява в това, че всеки данъкоплатец следва да бъде облаган съразмерно на доходите, които получава или на услугите, които ползва от държавата. Ето защо някои икономисти разглеждат този принцип още като принцип на справедливостта на данъчното облагане4.
Принципът на определеност на данъчното облагане означава, че всички елементи на данъка предварително трябва да бъдат конкретизирани. Това води до възможността данъкоплатецът без проблем да знае и да може да изчисли сумата на данъчното си
3 За принципите на данъчното облагане са писали: Тома Аквински, Ф. Бекон, Ш. Монтескьо, Д. Рикардо. Най-известен е трудът на Адам Смит „ Богатството на народите, където той още през 1776 г. формулира първите принципи на облагането с данъци.
4 Въпросът за справедливостта на данъчното облагане е много актуален и в отделните страни намира различно приложение. Така е, защото в практиката съществуват два подхода при разглеждането на справедливостта. Първият подход се основава на метода на ползите от публичните блага, а вторият подход, който е и по-често прилаганият, на платежоспособността на данъкоплатците. Вж. подр. Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.65
задължение или да не се колебае какъв е данъчния размер по плащания данък.
Принципът на удобство на данъчното облагане се свързва с възможността данъкоплатците да изпълнят задълженията си в удобно за тях време и по начин, който няма да ги затрудни.
Принципът на икономичност е известен още като евтиност на данъчното облагане. А. Смит е имал предвид, че разходите по събирането на данъците не бива да превишават сумата на самия данък. Данъчната администрация по събирането на данъците, вкл. по принудителен начин, изразходва държавни средства за целта. Необходимо е така да се работи, че разходите по събирането и обслужването на данъците да се съкращават.
Принципът на единство на дънъчното облагане до известна степен се свързва с принципа на справедливостта. Този принцип изисква данъкоплатците с еднакви доходи да плащат еднакви данъчни задължения.
Принципът на легитимност на данъчното облагане носи в себе си правен аспект. Данъците съществуват и се прилагат на основата на приети в съответните страни закони. Всеки данък е легитимен чрез установяването му със закон, приет от народното събрание. Всички промени в данъчната администрация намират отражение в променянето, допълването и изменянето на съответните данъчни закони.
Принципът на годишност на данъчното облагане се отнася за срока, за който данъкът действа. Всички големи данъци в страната действат на годишна база, тоест те се изчисляват и плащат в приход на бюджета за календарната година. Има изключения при данъка върху наследствата и даренията.
Принципът на стабилност на данъчното облагане се свързва с промяната на условията и организацията по събирането и плащането на данъка. За да е ефективен данъкът не следва да се променя често и не трябва да се влияе от малките икономически и конюнктурни промени в страната. Стабилността и елестичността на данъка водят до доверие на бизнеса в данъчната система.
Принципът на неутралност на данъчното облагане означава, че данъкът не следва да се използва за упражняване на влияние върху дейността на данъкоплатците.
Принципът на данъчен интервенционализъм до голяма степен е «противоположен на неутралността на данъка, като се свежда до активната намеса на държавата чрез данъчните преференции и
освобождавания от облагане с данъци да се въздейства при решава-нето на икономически и социални задачи»
4. НАЧИНИ ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ
В световната теория и практика на данъчното облагане са познати четири основни начини за облагане и събиране на данъците – поголовно, пропорционално, прогресивно и регресивно.
Поголовното облагане е исторически първият възникнал начин на облагане с данъци. Същността му се заключава в това, че всички пълнолетни физически лица - поданици на дадена страна се облагат с една и съща сума данък, независимо от финансовото им състояние. Това е крайно несправедлив начин при който субектът и обектът на облагане съвпадат. Не случайно у нас народът нарича този данък „на калпак”. Днес този начин на облагане е архаичен и не се прилага в практиката на страните с пазарно стопанство.
Пропорционалното облагане се характеризира с промяната на данъчното задължение само поради промяната в данъчната основа, тъй като данъчният размер остава един и същ. При него увеличаването или намаляването на данъчната основа не оказва влияние върху данъчния размер, който остава постоянна величина. Типичен пропорционален данък е съществувалият данък-десятък, който днес придобива нови измерения, носейки името плосък данък.
Нагледно пропорционалното облагане може да се представи в следния пример:
От таблицата ясно се вижда, че данъчният размер е непроменлива величина и за всяка една данъчно основа е все 20%. Данъчната основа в случая се увеличава и това дава отражение върху данъчното задължение, което е произведение на данъчната
5 Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.64
основа по данъчния размер. Този начин на облагане се нарича пропорционално, защото данъчното задължение е пропорционално на данъчната основа. В случая пропорцията между 500 и 1000 в данъчната основа е 1:2. Същата е пропорцията и в данъчното задължение 100:200 също е 1:2. Следователно тук не настъпват изменения в първоначалното съотношение в което са образувани доходите преди и след облагането. От теоретична гледна точка облагането е справедливо и равномерно. На практика обаче то облагодетелства лицата с по-високи доходи.
Пропорционално е облагането при данъка върху добавената стойност, данъка върху печалбата, плоския данък и др.
Прогресивното облагане е такова при което данъчното задължение се променя под влияние както на данъчната основа, така и на данъчния размер. Последният се определя по предварително избрана стъпка или прогресия. В резултат на това данъчното задължение расте в по-високи темпове отколкото това се случва с данъчната основа.
В следващата таблица се представя нагледно класическото прогресивно облагане.
Пример за прогресивно облагане
От таблицата се вижда, че данъчният размер расте в аритметична прогресия и данъчното задължение се променя въз основа на промяната и на двете величини. Това от своя страна води до промяна на съотношението между доходите преди и след облагането с данъци. В случая съотношението в данъчната основа 500:1000 е 1:2, а в края съотношението при данъчното задължение е 25:100, т.е. 1:4. Подобен тип облагане е по-изгодно за лицата с ниски доходи. То се счита за социално справедливо и се прилага в практиките на редица страни. В България до въвеждането на плоския данък това бе основен начин за облагане доходите на физическите лица. Освен това той се прилага и при други подоходни данъци като наследствата и даренията.
Прогресивното данъчно облагане има своите положителни и отрицателни страни. Като положителен момент се изтъква облагането с различни данъчни ставки на доходите и печалбите на икономическите агенти. Приема се, че това е начин за преразпределение на богатствата и акумулиране на повече средства в бюджета от по-богатите за сметка на по-бедните. Възможно е прогресията да прояви и своите отрицателни страни, свързани преди всичко с укриването на доходи, отбягването и прехвърлянето на данъци, използването на данъчни преференции за някои видове доходи. В този аспект е необходимо в страната да има ясна данъчна политика и строг финансов контрол.
В света съществуват различни видове данъчни прогресии. В специализираната литература6 те се класифицират в няколко групи.
І. Прогресии, свързани с промяна в данъчния размер
1. Според начина на установяване на данъчния размер
? преки (открити или директни)
Преки прогресии са тези, при които данъчният размер се изменя видимо, пряко, директно с промяната на данъчната основа. Колкото повече нараства данъчната основа, толкова повече в определена аритметични, геометрична или друга прогресия се увеличава и данъчния размер. Тази прогресия е много често използвана в практиката.
? непреки (скрити или индиректни) прогресии
Непреките прогресии са такива при които данъчната основа се променя като към нея се прибавя или изважда едно и също постоянно число, докато данъчният размер остава непроменлива величина. Външно погледнато този начин на облагане прилича на пропорционалното, но специалистите считат, че макар и слаба тук се наблюдава индиректна прогресия.
2. Според интервалите на промяна на данъчния размер
? забавени (пълзящи)
Забавените прогресии се характеризират с бавна, пълзяща промяна в интервалите на данъчния размер. Такива интервали могат да бъдат 2%, 3%, 4% и т.н.
? бързи (скокообразни) прогресии
Бързите прогресии имат по-силен темп на нарастване в интервалите на прогресията, напр. 5%, 10%, 15%, 20% и т.н.
3. според ограниченията в данъчния размер
? ограничени прогресии
6 В следващото изложение се придържаме към мнението на проф. В. Стоянов в: Стоянов, в. Публични финанси, книга втора, Теоретични, институционални и международни основи на данъчното облагане, С., ГАЛИК, 1995, с. 42-48
При ограничените прогресии има лимит или ограничение за растежа на данъчния размер. При тях данъчният размер нараства до определена граница след което остава един и същ и всъщност след този момент облагането се превръща в пропорционално. У нас до въвеждането на плоския данък доходите на физическите лица се облагаха по метода на ограничената прогресия.
? Неограничени прогресии
При неограничената прогресия данъчният размер може да се променя неограничено, т.е. той не е рамкиран в количествено отношение.
ІІ. Прогресии, свързани с промяна в данъчното задължение
При изчисляване на данъчното задължение както при обикновената, така и при етажната прогресия данъкоплатците се групират в класове в зависимост от величината на облагаемия доход.
? Обикновена (класна) прогресия
При обикновената прогресия данъчното задължение се изчислява като се съблюдава данъчната основа в кой клас попада и с какъв данъчен размер е съответния клас.
Пример за обикновена или класна прогресия
В примера са взети пет класа с различни данъчни основи и данъчни размери. Ако е необходимо да се изчисли величината на данъка, който трябва да се внесе в хазната за сумата от 16 000 лв., то според горната таблица е видно, че тази сума попада в 4 клас, където облагането става с данъчен размер равен на 5%. Следователно данъчното задължение ще бъде равно на 16 000 х 5% = 800 лв.
При обикновената прогресия се забелязва един недостатък и той е, че на границата на класовете прогресиите са слаби и понякога се превръщат в своята противоположност – регресията. С пример това може да се илюстрира по следния начин. Ако данъчната основа за облагане е 10 000 лв., то тя ще се обложи с 2% данъчен размер и данъчното задължение ще е 200 лв. Ако облагаемата сума е 10 001
лв., то вече данъчната основа попада в трети клас, където облагането се извършва с 4 % и за 10 001 лв. сумата на данъчното задължение ще е равна на 400,04 лв. В случая разлика от един лев в данъчната основа дава значително увеличение на данъчното задължение. Премахването на този недостатък се постига чрез етажната или стълбовидната прогресия.
? Етажна (стълбовидна) прогресия
При тази прогресия облагаемият доход или данъчната основа се разделя по отделни етажи или класове, а общата сума на данъка, който трябва да се внесе в приход на бюджета се определя като сбор от данъчните задължения, получени по отделните етажи. Така се получава едно по-равномерно и справедливо облагане. Това е и причината етажната прогресия да е широко застъпена в световната практика.
Пример за етажна или стълбовидна прогресия
Табл. №
Класове
Разпределение на данъчната основа
Данъчен размер
Данъчно задължение
Нека вземем същия пример, който разгледахме при обикновената прогресия за изчисляване на данъчно задължение при данъчна основа от 16 000 лв. В случая данъчната основа се разпределя по класове и сумата във всеки клас се облага с данъчния размер за съответния клас. Накрая получените данъчни задължения по отделните класове се събират за да се получи окончателната сума на данъка за внасяне. В примера 16 000 лв. се разбиват в следните класове :
В първи клас - 1 000 лв. х 1% = 10 лв.
Във втори клас - 5 000 лв. х 2% = 100 лв.
В трети клас - 5 000 лв. х 4% = 200 лв.
В четвърти клас - 5 000 лв. х 5% = 250 лв.
Общо 16 000 лв. 560 лв.
Вижда се, че при етажната прогресия величината на данъчното задължение е по-малка, отколкото при обикновената прогресия.
Модифициран, усъвършенствуван вариант на етажната прогресия е комбинираната етажна прогресия. При нея с цел да се улесни изчисляването на данъчното задължение за долната граница на етажа данъкът е пресметнат в абсолютна сума, а за горната граница в процент. В България до края на 2007 г. облагането на доходите на физическите лица както за месечното им трудово възнаграждение, така и при годишното изравняване на доходите и подаването на данъчната декларация се облагаше именно чрез комбинирана етажна прогресия.
Пример за комбинирана етажна прогресия
Табл. №
Месечен доход
данък
до 200 лв.
необлагаем
от 200 до 250 лв.
20% за горницата над 200 лв.
от 250 до 600 лв.
10 лв. плюс 22% за горницата над 250 лв.
над 600 лв.
87лв. плюс 24% за горницата над 250 лв.
Така изглеждаше таблицата за месечното облагане доходите на физическите лица по трудови правоотношения в България през 2007г.
В практиката се среща също комбинация между пропорционално и прогресивно облагане.
Регресивното данъчно облагане е такъв вид при който колкото повече се увеличава величината на данъчната основа толкова повече намалява величината на данъчния размер. Очевидно е, че регресивното облагане е противоположно но пропорционалното облагане. Проявата на регресивното облагане се наблюдана преди всичко при косвените данъци и най- вече при ДДС. Така например, ако едно семейство получава 600 лв. и от тях изразходва за храна 400 лв. то това семейство ще плати ДДС 20% върху 400 лв., което прави 80 лв. Отнесени тези 80 лв. към целия доход от 600 лв, означава, че семейството плаща 13,33%. Ако друго семейство получава 2000 лв. доход и половината от него харчи за стоки и услуги, то то ще плаща 20% ДДС върху 1000 лв., т.е. данъкът е равен на 200 лв. В абсолютна сума второто семейство плаща много повече, но в относителен размер сумата на данъка е 10%. Този пример показва, че косвените данъци действат регресивно, защото ниските доходи понасят по-тежко облагането и с намаляване на данъчната основа размерът на данъка расте.
5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДАНЪЦИТЕ
В своето многовековно развитие данъците са се обособили по форма и съдържание в различни видове. Някои от тях имат универсално предназначение и се прилагат във всички страни с пазарна икономика. Други имат местно значение и са специфични в отделните държави. За да се изучат по-обстойно, вкл. за да могат да се анализират икономически и статистически постъпленията в бюджета, те се класифицират в различни групи.
І. Според формата им на съществуване и издължаване има:
? данъци в натурална форма
? данъци в парична форма.
Първоначално данъците са били в натурално изражение, но с развитие на стоково-паричните отношения те са изключително в парична форма.
ІІ. Според срока на събиране данъците биват:
? редовни (годишни)
? извънредни ( еднократни)
Само в изключителни случаи (войни, природни бедствия и др.) държавата може да наложи и събере извънреден данък. Всички останали данъци са редовни и се изчисляват на годишна база, а плащането става еднократно или на няколко вноски.
ІІІ. Според начините и техниките на събиране на данъците са известни:
? откупни данъци
? обложни данъци
? безобложни данъци
Откупните данъци се свързват с т.нар. откупна система за събиране на данъците. При нея богати лица са откупували правото да събират данъците от населението като са плащали на държавата предварително уточнената дължима данъчна сума, а са събирали от хората много по-високи задължения. Това е архаичен начин, който днес не съществува като техника за събиране на данъците.
При обложните данъци се прилага събиране на данъка от държавни служители или чрез гербова хартия и гербови марки. Тази система се прилага повече при събирането на таксите, плащани за услугите извършени от държавните и общински власти, както и от съдебната система. Може да се каже, че подобен начин се прилага и при събиране на някои косвени данъци –акцизите чрез закупуването на бандероли и стикери за алкохол, цигари и хазарт.
Безобложните данъци се свързват с т.нар. безобложна система за събиране на данъците. Това е днешната съвременна система при която данъкопратците сами изчисляват и внасят по безкасов начин данъците си. Данъчната администрация упражнява контрол по провилното изчисляване и навременното внасяне на данъците.
ІV. Според финансирането на определени разходи данъците се делят на:
? общи данъци
? целеви данъци
Голямата част от данъците са общи, защото те се събират в консолидирания държавен бюджет и от там се изразходват по предназначение. Засилване ролята на фискалната децентрализация и автономията на бюджетите в рамките на консолидирания държавен бюджет би следвало да доведе до повишаване значението на целевите данъци. Целеви характер днес имат вноските в бюджета на социалното осигуряване, но дори там е необходима още по-добро обособяване на вноските по отделни партиди.
V. В зависимост от бюджетното звено в което се акумулират средствата данъците са:
? централни (държавни)
? местни (общински)
Към централните данъци се отнасят всички, които директно постъпват в приход на държавния бюджет. Такива да ДДС, данък върху печалбата, акцизите, митата. Тези данъци формират голяма част от консолидирания държавен бюджет и благодарение на тях държавата изпълнява своите функции.
Местните данъци са тези, които се изчисляват и внасят в приход на общинските бюджети. Обикновено това са т.нар. местни данъци и такси – данък върху имуществото, наследствата, даренията и т.н.
VІ. Според субекта на облагане се различават:
? данъци върху юридическите лица
? данъци върху физическите лица
Данъците върху юридическите лица са водещи и формират голя-мата част от бюджетните приходи. Тук става въпрос за данъци, чиито платци, а не носители са юридически лица. Данъците върху юридическите лица постъпват в централния, държавния бюджет.
Данъците върху физическите лица са тези с които се облага населението и това са предимно местните данъци и такси, които формират общинските бюджети.
VІІ. Според това кой понася данъчното бреме данъците биват:
? преки данъци
? косвени данъци
При преките данъци данъчната тежест се понася от самите субекти, които са и платци на данъка. Такива са данъците с които се облага имуществото, богатството и дохода.
Косвените данъци се включват в цените на стоките и услугите и се прехвърлят за понасяне от крайния потребител. Такива са ДСС, акцизи, мита.
VІІ. Според обекта на облагане данъците се групират като:
? данъци върху определена стопанска дейност
? данъци върху продажбите
? данъци върху дохода
? данъци върху имуществото
? данъци върху личността
6. ДАНЪЧНА СИСТЕМА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
Данъчната система във всяка страна е исторически, правно и икономически обоснована. Тя е част от цялостната финансовата система и често се дефинира като „съвкупност от прилаганите данъци и тяхната организация”7.
Известно е, че всички икономически категории, в т.ч. и данъците, възникват като резултат от възникнали и утвърдили се преди това икономически отношения в дадено стопанство. Затова се приема, че икономическите отношения и начина на движение на паричните потоци определя същността на дадена категория и явление. На основата на съществуващите парични отношения, които представ-ляват базата на дадена система се изгражда адекватна надстройка, която обхваща теорията, политиката и механизма на функциониране на отношенията. Следвайки тази логика, може да се каже, че данъчната система представлява съвкупност от появилите се и развили парични отношения между различни субекти по повод акумулирането в консолидирания държавен бюджет на средства от различни данъци и данъкоподобни форми на приходи и изградените на тази основа институции, които на практика да осъществяват дейността по събирането на данъците с помощта на специален механизъм и подпомагани от адекватна данъчна теория и политика.
На основата на горното определение се открояват два съществени елемента в данъчната система – данъчните отношения
7 Стоянов, В. Основи на финансите. Том първи. Седмо допълнено и преработено издание, С., ГАЛИК, 2003, с. 207
като база и данъчният механизъм, теория и политика като надстройка или като институционализиране на развилите се парични отношения, данъчни процеси и явления.
Данъчната система често се характеризира в два аспекта – функционален и институционален. Във функционален аспект системата включва съвкупността от данъците и данъкоподобните приходи съществуващи в страната и изпълнението на основните им функции. Под институционален аспект на данъчната система се разбират всички органи и институции, приемащи законите за данъците както и органите на изпълнителната власт, които организират събирането на данъците и контрола върху данъчното облагане.
Световноизвестният икономист Дж. Стиглиц смята, че една данъчна система е добра, тогава, когато притежава следните свойства: икономическа ефективност, административна простота, гъвкавост, политическа отговорност и справедливост8.
Данъчната политика е важен елемент на данъчната система. Тя се определя на основата на цялостната икономическа и финансова политика на управляващата политическа сила, съставила правителство. Върху данъчната политика влияние оказват икономическата, социално-културната, политическата, научно-техническата среда и предприетите мерки и мероприятия за изпълнение на функциите на държавата. Ето защо същността на данъчната политика често се дефинира като „ съвкупност от мерките и мероприятията в областта на данъчното облагане, прилагани от държавата за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически и др. цели и задачи”9
Изграждането на общ европейски дом е свързано с хармонизиране на законодателствата в различните страни членки на Европейския съюз. Това унифициране обхваща също и данъчните системи вкл. видовете данъци, техните елементи и организация. Това е труден процес за осъществяване като се имат предвид различията не само в правен аспект, а и в организацията на формиране и разпределение на доходите в отделните страни. На този етап усилията са насочени към хармонизиране на косвените данъци, а в обозримо бъдеще процесът ще обхване и преките данъци.
8 Стиглиц, Дж. Икономика на държавния сектор. Издателство „Стопанство” при УНСС, С., 1996, с. 454-455
9 Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.76
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
В икономическата теория са известни различни теории за произхода и същността на данъка. По-известните са: осигурителната, жертвената, еквивалентната и др.
От икономическа гледна точка данъкът се определя като икономическа категория, която изразява определени парични отношения между икономическите агенти и държавата (в лицето на консолидирания държавен бюджет) по повод формиране на публичните приходи. От юридическа гледна точка данъкът се определя като законосъобразно, безвъзмездно, задължително плащане с принудителен характер от икономическите субекти в полза на фиска с цел финансиране на публичните разходи на държавата. От социална гледна точка данъкът е паричен поток чрез който се извършва преразпределение на доходите на населението на социална основа.
В икономическата теория и практика са известни следните по-важни функции на данъка: фискална, разпределителна, регулираща и контролна.
Всеки един данък се състои от точно определени съставни части или елементи. Основните елементи на данъка са: данъчен искател (кредитор), данъчен обект, данъчен субект, данъчен носител, данъчен мащаб, данъчна единица, данъчна основа, данъчен размер, данъчно задължение.
Под принципи на данъчното облагане се разбират основните правила на които трябва да отговаря данъчното облагане в дадена страна. Още през ХVІІІ в. Адам Смит формулира принципите на: съразмерност, определеност, удобство, икономичност и единство на данъка. В съвременното общество, освен тези изконни, непроменени от времето принципи при изграждането на данъчното облагане се вземат предвид още: легитимност, годишност, стабилност, неутрал-ност, данъчен интервенционализъм и др.
В световната теория и практика на данъчното облагане са познати четири основни начини за облагане и събиране на данъците – поголовно, пропорционално, прогресивно и регресивно. Поголовното облагане е исторически първият възникнал начин на облагане с данъци. Същността му се заключава в това, че всички пълнолетни физически лица - поданици на дадена страна се облагат с една и съща сума данък, независимо от финансовото им състояние. Пропорционалното облагане се характеризира с промяната на данъчното задължение само поради промяната в данъчната основа,
тъй като данъчният размер остава един и същ. Прогресивното облагане е такова при което данъчното задължение се променя под влияние както на данъчната основа, така и на данъчния размер. Прогресиите биват различни видове. Според промяната в данъчния размер биват преки и непреки прогресии. Според интервалите на промяна в данъчния размер те са: забавени, бързи, ограничени и неограничени. Според промяната в данъчното задължение прогресиите са – обикновена или класна и етажна или стълбовидна прогресия. Регресивното данъчно облагане е такъв вид при който колкото повече се увеличава величината на данъчната основа толкова повече намалява величината на данъчния размер.
В своето многовековно развитие данъците са се обособили по форма и съдържание в различни видове. Някои от тях имат универсално предназначение и се прилагат във всички страни с пазарна икономика. Други имат местно значение и са специфични в отделните държави. Според формата им на съществуване и издължаване има: данъци в натурална форма и данъци в парична форма. Според срока на събиране данъците биват: редовни (годишни) и извънредни (еднократни). Според начините и техниките на събиране на данъците са известни: откупни, обложни и безобложни данъци. Според финансирането на определени разходи данъците се делят на: общи и целеви данъци. В зависимост от бюджетното звено в което се акумулират средствата данъците са: централни (държавни) и местни (общински). Според субекта на облагане се различават: данъци върху юридическите лица и данъци върху физическите лица. Според това кой понася данъчното бреме данъците биват: преки и косвени данъци.
Данъчната система представлява съвкупност от появилите се и развили парични отношения между различни субекти по повод акумулирането в консолидирания държавен бюджет на средства от различни данъци и данъкоподобни форми на приходи и изградените на тази основа институции, които на практика да осъществяват дейността по събирането на данъците с помощта на специален механизъм и подпомагани от адекватна данъчна теория и политика.
Същността на данъчната политика често се дефинира като съвкупност от мерките и мероприятията в областта на данъчното облагане, прилагани от държавата за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически и др. цели и задачи.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
осигурителна теория на данъка
жертвена теория на данъка
еквивалентна теория на данъка
икономическа същност на данъка
юридическа същност на данъка
функции на данъка
фискална функция на данъка
разпределителна функция на данъка,
регулираща функция на данъка
контролна функция на данъка;
елементи на данъка
данъчен искател (кредитор);
данъчен обект;
данъчен субект;
данъчен носител;
данъчен мащаб;
данъчна единица;
данъчна основа;
данъчен размер;
данъчно задължение;
принципи на данъчното облагане;
съразмерност на данъка;
определеност на данъка;
удобство на данъка;
икономичност на данъка;
единство на данъка;
начини за облагане и събиране на данъците;
поголовно облагане;
пропорционално облагане;
прогресивно облагане;
регресивно облагане;
данъци в натурална форма;
данъци в парична форма;
редовни (годишни) и извънредни (еднократни);
откупни, обложни и безобложни данъци.
централни (държавни) и местни (общински);
данъчна система
данъчна политика
В специализираната литература възникването на данъците неотменимо се свързва с появата на държавата. Действително с развитието на стоковото общество, появата на класите и обособяването на обществените потребности на преден план възниква търсенето на възможности за удовлетворяване на тези потребности. Така постепенно с разширяване функциите на държавата се появяват нови и съобразени със социално-икономическото развитие данъци и такси.
Някои икономисти изказват становище, че данъците не бива да се възприемат като творение на държавата или плод на монетарно удовлетворяване на нейните функции. Те изтъкват факта, че в исторически аспект са известни редица плащания в натурална форма или като дарения и пожертвования в полза на определени класи или съсловия. Подобни са плащанията към църквата, духовенството или даренията в полза на феодала или краля.
Историята на данъчното облагане е много богата и интересна от гледна точка на събитията и процесите довели до възникването в
отделните градове, колонии и държави на специфични сборове, повинности, пошлини, данъци, такси, акцизи и т.н.
Известни са три етапа на възникване и функциониране на данъците:
? първият етап обхваща времето от древността до началото на средните векове. Тогава държавата няма финансов апарат, с който да определя конкретните данъци на своите поданици. Тя е фиксирала само общата сума, която трябва да получи от съответния град или регион;
? вторият етап обхваща периода на средновековието и първоначалното натрупване на капитала през капитализма. Тогава държавата разширява своите функции, тъй като се появяват редица държавни учреждения в доста области от обществения живот. За целта тя определя квоти и проценти за облагане на различни дейности и услуги;
? третият етап обхваща последните две столетия и се характеризира с концентриране в ръцете на държавата на всички функции по нейното управление, отбрана, сигурност, социално-културни дейности и др. В зависимост от административното деление и устройство, както и от политическата и икономическа система данъчното облагане приема една или друга форма.
На тази основа в икономическата теория са известни различни теории за произхода и същността на данъка. По-известните са: осигурителната, жертвената, еквивалентната и др. теории.1 Всички те обясняват появата на данъците като резултат от определени техни качества и характерни черти. При осигурителната теория данъкът се възприема като своеобразна застрахователна премия, която поданикът плаща на държавата с цел да бъде осигурен срещу бъдещи рискове. Жертвената теория изхожда от принудителния характер на данъка и от презумпцията, че държавата е тази, която може да осигури на хората спокойствие, мир и добруване. За да съществува държавата като гражданско-политическа институция, то жителите в нея трябва да направят жертва и да дадат своя принос в нейното развитие чрез плащането на данъци. Най-широко приложение намира еквивалентната теория, където данъците се приемат като цена на предоставените от правителствата услуги на своите граждани.
1 Вж. подр. Стоянов, В. Основи на финансите. Том първи. Седмо допълнено и преработено издание, С., ГАЛИК, 2003, с. 169-177
Данъците се характеризират от икономическа, юридическа и социална гледна точка.
От икономическа гледна точка данъкът се определя като икономическа категория, която изразява определени парични отношения между икономическите агенти и държавата (в лицето на консолидирания държавен бюджет) по повод формиране на публичните приходи. По-конкретно от макроикономически аспект данъкът е част от брутния вътрешен продукт, който по определен ред се разпределя и преразпределя в икономиката с цел изпълнение функциите на държавата.
От юридическа гледна точка данъкът се определя като законосъобразно, безвъзмездно, задължително плащане с принудителен характер от икономическите субекти в полза на фиска с цел финансиране на публичните разходи на държавата.
Всеки данък е юридически обоснован и съществува на основата на конкретен закон. Когато се плаща данъкът той се изземва безвъзмездно в полза на държавата. Плащането е задължително, а ако платецът на данъка не внесе сумата в необходимия срок, то събирането става принудително в полза на фиска, на хазната или на бюджета.
От социална гледна точка данъкът е паричен поток чрез който се извършва преразпределение на доходите на населението на социална основа.
Начинът по който се проявяват данъците намира най-точно проявление във функциите, които изпълнява.
В икономическата теория и практика са известни следните по-важни функции на данъка:
? фискална
? разпределителна
? регулираща
? контролна
Фискалната функция в исторически план възниква първа и се определя като основна, тъй като чрез нея се реализира основното предназначение на данъците – акумулиране на средства в бюджета с цел изпълнение функциите на държавата. Предназначението на фискалната функция се изразява във възможността чрез данъците да се покриват обществените потребности. Явно е, че фискалната функция лежи в основата на разбирането за същността на данъка. Непосредствено свързани с нея са и останалите функции.
Разпределителната функция на данъците се изразява в разпределение и преразпределение на части от доходите на различни
икономически агенти в полза на държавата. Имайки предвид, че данъците са част от брутния вътрешен продукт, която се използва от държавата може да се каже, че фискалната функция означава също одържавяване на част от съвкупния продукт за изпълнение на държавните функции и задачи. Често разпределителната функция се нарича социална. Има се предвид, че чрез данъците се извършва преразпределение на доходите на различни групи от населението на социална основа. Изземват се повече средства под формата на данъци от по-богати слоеве на населението и се разпределят на социално слаби и в неравностойно положение граждани. Естествено, тази разпределителна функция има социално значение и се базира на постъпленията във фиска.
Регулиращата функция възниква като резултат от разширение икономическата дейност на държавата. Известно е, че тя се проявява в три направления: стимулиращо, дестимулиращо и възпроизвод-ствено.
Стимулиращата подфункция е насочена към развитие на определени икономически процеси. Тя се осъществява чрез система от привилегии, отстъпки, намаляване или освобождаване от данъци, такси и др. В почти всички страни такива се предлагат на инвалиди, селскостопански труженици и ферми, малки и средни предприятия, благотворителни организации и др. Чрез стимулиращата подфункция данъчната система създава стимули за труд, поощрява развитието на различните форми на предприемачество,
Дестимулиращата подфункция има за цел чрез подбора и размера на някои данъци, такси, акцизи, мита и т.н. да възпрепятства развитието на някои явления и процеси. Под непосилното данъчно бреме се намалява деловата активност и се влошава събираемостта на данъците.
Възпроизводствената подфункция оказва влияние върху темповете на производство, увеличава или намалява натрупването на капитала и въздейства върху платежоспособността на населението. Най-разпространени методи за данъчно регулиране са: изменение обема на данъчните постъпления; промяна на данъчните размери; изменение сферата на приложение на данъците; вариране на данъчните привилегии и отстъпки и др.
Контролната функция се проявява чрез осъществявания от държавата контрол върху стопанската дейност на икономическите агенти, а също така върху техните приходи и разходи. Благодарение на контролната функция се оценява ефективността на данъчната система и се правят промени в бюджетната политика на страната.
Функциите на данъците е необходимо да се разглеждат в своята цялост за да може да се даде по-точна представа за тяхната същност и отражението им върху икономиката.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА ДАНЪКА
Често елементите се свързват с „анатомията” на данъка. Всеки един данък се състои от точно определени съставни части или елементи. Липсата на един от тях нарушава целостта на данъка и води до непълноти при определяне на неговите величина и начин на събиране.
В специализираната литература елементите на данъка се описват по-подробно или по-схематично, от количествен или качествен аспект. Независимо от тези различия, на практика приложимите елементи на данъка могат да се характеризират по следния начин:2
? Данъчен искател (кредитор) е властта и породените от нея институции, които имат законовото право да облагат и събират данъците от физическите и юридически лица. Във всички страни данъчните искатели могат да бъдат първични или делегирани. Държавата е основния, първичен данъчен кредитор. Делегирани са органите на местната власт и самоуправление – общините;
? Данъчен обект е всичко към което е адресирано или насочено данъчното облагане. Такъв обект или предмет могат да бъдат: имуществото, наследството, доходите, печалбата, реализира-ните обороти, качеството на физическата личност, определени дейности, сделки и т.н.;
? Данъчен субект е лицето, което по закон е задължено да внесе данъка в приход на държавния или местния бюджет. Данъчният субект е непосредствения платец на данъка. Физическите и юридически лица – платци на дънъка могат да живеят на територията на страната или извън нея, както и да реализират доходи в или извън нея. На тази основа се различават два вида платци на данъка – резиденти (местни граждани) и нерезиденти (чужди граждани). Не винаги обаче
2 . Вж. подр. Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.66-67; Стоянов, В. Основи на финансите. Том първи. Седмо допълнено и преработено издание, С., ГАЛИК, 2003, с. 177-179
платецът реално понася тежестта на данъка. Затова следва да се прави разлика между данъчен платец и данъчен носител;
? Данъчен носител е физическото или юридическо лице, което носи тежестта на данъчното облагане. При едни данъци (подоходните и имуществените) данъчният носител и данъч-ният платец са една и съща личност. Тогава конкретният вносител на данъка реално понася данъчната тежест. При други данъци (косвените - ДДС, акцизи и мита), платецът и носителят на данъка са две различни лица. Субектът или платецът внася данъка в бюджета, но реалното понасяне и заплащане става от джоба на данъчния носител, който е физическо лице;
? Данъчен мащаб е качеството, свойството на данъчния обект въз оснава на които се изчислява данъчното плащане. Той се определя в натурални и най-вече в стойностни характеристики. Данъчен мащаб може да бъде стойността на имуществото, стойността на наследството, величината на печалбата и т.н.;
? Данъчна единица е точно определена част от данъчния мащаб върху която се отнася размера на данъка. За отделните данъци данъчната единица е различна. Например конски сили за МПС, 1000 лв. от стойността на имуществото, 100 лв. от реализирания оборот, 1 дка стопанисвана земя и др.;
? Данъчна основа е количественото изразяване на предмета или обекта на данъчното облагане. Това е величината върху която ще се наложи данъчния размер за да се изчисли данъчното задължение (вноската в бюджета). Данъчната основа е най-вече в стойностен израз, но може да съществува и в натурални измерители. Колкото по-голяма е данъчната основа толкова по-голямо ще бъде и постъплението в бюджета;
? Данъчен размер (ставка) е величината на данъка за една данъчна единица. Съществува в процент, промил или абсолютна сума;
? Данъчно задължение е произведението на данъчната основа по данъчния размер. Това всъщност е сумата, която платецът на данъка внася в приход на бюджета. Величината на данъчното задължение е правопропорционална на големината на данъчната основа и данъчния размер. Те от своя страна зависят от работата и индивидуалния избор на субекта, както и от данъчната политика на правителството за годината или за определен период.
Някои автори към елементите на данъка включват още: данъчни тарифи, данъчен кадастър, данъчни досиета, данъчни картони. Считаме, че изброените са по-скоро част от данъчната техника за определяне и внасяне на данъка, а не самостоятелни елементи.
3. ПРИНЦИПИ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ
Под принципи на данъчното облагане се разбират основните правила на които трябва да отговаря данъчното облагане в дадена страна.
През годините под въздействие на промените в икономическата, политическата, социално-културната среда се изменят и допълват в известна степен въведените от шотландския икономист Адам Смит през ХVІІІ в. принципи на данъчното облагане.3 В специализираната литература те се формулират като: съразмерност, определеност, удобство, икономичност и единство на данъка.
В съвременното общество, освен тези изконни, непроменени от времето принципи при изграждането на данъчното облагане се вземат предвид още: легитимност, годишност, стабилност, неутралност, данъчен интервенционализъм и др.
Принципът на съразмерност на данъчното облагане е известен още като принцип на равномерността на данъка. Неговата същност се изразява в това, че всеки данъкоплатец следва да бъде облаган съразмерно на доходите, които получава или на услугите, които ползва от държавата. Ето защо някои икономисти разглеждат този принцип още като принцип на справедливостта на данъчното облагане4.
Принципът на определеност на данъчното облагане означава, че всички елементи на данъка предварително трябва да бъдат конкретизирани. Това води до възможността данъкоплатецът без проблем да знае и да може да изчисли сумата на данъчното си
3 За принципите на данъчното облагане са писали: Тома Аквински, Ф. Бекон, Ш. Монтескьо, Д. Рикардо. Най-известен е трудът на Адам Смит „ Богатството на народите, където той още през 1776 г. формулира първите принципи на облагането с данъци.
4 Въпросът за справедливостта на данъчното облагане е много актуален и в отделните страни намира различно приложение. Така е, защото в практиката съществуват два подхода при разглеждането на справедливостта. Първият подход се основава на метода на ползите от публичните блага, а вторият подход, който е и по-често прилаганият, на платежоспособността на данъкоплатците. Вж. подр. Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.65
задължение или да не се колебае какъв е данъчния размер по плащания данък.
Принципът на удобство на данъчното облагане се свързва с възможността данъкоплатците да изпълнят задълженията си в удобно за тях време и по начин, който няма да ги затрудни.
Принципът на икономичност е известен още като евтиност на данъчното облагане. А. Смит е имал предвид, че разходите по събирането на данъците не бива да превишават сумата на самия данък. Данъчната администрация по събирането на данъците, вкл. по принудителен начин, изразходва държавни средства за целта. Необходимо е така да се работи, че разходите по събирането и обслужването на данъците да се съкращават.
Принципът на единство на дънъчното облагане до известна степен се свързва с принципа на справедливостта. Този принцип изисква данъкоплатците с еднакви доходи да плащат еднакви данъчни задължения.
Принципът на легитимност на данъчното облагане носи в себе си правен аспект. Данъците съществуват и се прилагат на основата на приети в съответните страни закони. Всеки данък е легитимен чрез установяването му със закон, приет от народното събрание. Всички промени в данъчната администрация намират отражение в променянето, допълването и изменянето на съответните данъчни закони.
Принципът на годишност на данъчното облагане се отнася за срока, за който данъкът действа. Всички големи данъци в страната действат на годишна база, тоест те се изчисляват и плащат в приход на бюджета за календарната година. Има изключения при данъка върху наследствата и даренията.
Принципът на стабилност на данъчното облагане се свързва с промяната на условията и организацията по събирането и плащането на данъка. За да е ефективен данъкът не следва да се променя често и не трябва да се влияе от малките икономически и конюнктурни промени в страната. Стабилността и елестичността на данъка водят до доверие на бизнеса в данъчната система.
Принципът на неутралност на данъчното облагане означава, че данъкът не следва да се използва за упражняване на влияние върху дейността на данъкоплатците.
Принципът на данъчен интервенционализъм до голяма степен е «противоположен на неутралността на данъка, като се свежда до активната намеса на държавата чрез данъчните преференции и
освобождавания от облагане с данъци да се въздейства при решава-нето на икономически и социални задачи»
4. НАЧИНИ ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ
В световната теория и практика на данъчното облагане са познати четири основни начини за облагане и събиране на данъците – поголовно, пропорционално, прогресивно и регресивно.
Поголовното облагане е исторически първият възникнал начин на облагане с данъци. Същността му се заключава в това, че всички пълнолетни физически лица - поданици на дадена страна се облагат с една и съща сума данък, независимо от финансовото им състояние. Това е крайно несправедлив начин при който субектът и обектът на облагане съвпадат. Не случайно у нас народът нарича този данък „на калпак”. Днес този начин на облагане е архаичен и не се прилага в практиката на страните с пазарно стопанство.
Пропорционалното облагане се характеризира с промяната на данъчното задължение само поради промяната в данъчната основа, тъй като данъчният размер остава един и същ. При него увеличаването или намаляването на данъчната основа не оказва влияние върху данъчния размер, който остава постоянна величина. Типичен пропорционален данък е съществувалият данък-десятък, който днес придобива нови измерения, носейки името плосък данък.
Нагледно пропорционалното облагане може да се представи в следния пример:
От таблицата ясно се вижда, че данъчният размер е непроменлива величина и за всяка една данъчно основа е все 20%. Данъчната основа в случая се увеличава и това дава отражение върху данъчното задължение, което е произведение на данъчната
5 Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.64
основа по данъчния размер. Този начин на облагане се нарича пропорционално, защото данъчното задължение е пропорционално на данъчната основа. В случая пропорцията между 500 и 1000 в данъчната основа е 1:2. Същата е пропорцията и в данъчното задължение 100:200 също е 1:2. Следователно тук не настъпват изменения в първоначалното съотношение в което са образувани доходите преди и след облагането. От теоретична гледна точка облагането е справедливо и равномерно. На практика обаче то облагодетелства лицата с по-високи доходи.
Пропорционално е облагането при данъка върху добавената стойност, данъка върху печалбата, плоския данък и др.
Прогресивното облагане е такова при което данъчното задължение се променя под влияние както на данъчната основа, така и на данъчния размер. Последният се определя по предварително избрана стъпка или прогресия. В резултат на това данъчното задължение расте в по-високи темпове отколкото това се случва с данъчната основа.
В следващата таблица се представя нагледно класическото прогресивно облагане.
Пример за прогресивно облагане
От таблицата се вижда, че данъчният размер расте в аритметична прогресия и данъчното задължение се променя въз основа на промяната и на двете величини. Това от своя страна води до промяна на съотношението между доходите преди и след облагането с данъци. В случая съотношението в данъчната основа 500:1000 е 1:2, а в края съотношението при данъчното задължение е 25:100, т.е. 1:4. Подобен тип облагане е по-изгодно за лицата с ниски доходи. То се счита за социално справедливо и се прилага в практиките на редица страни. В България до въвеждането на плоския данък това бе основен начин за облагане доходите на физическите лица. Освен това той се прилага и при други подоходни данъци като наследствата и даренията.
Прогресивното данъчно облагане има своите положителни и отрицателни страни. Като положителен момент се изтъква облагането с различни данъчни ставки на доходите и печалбите на икономическите агенти. Приема се, че това е начин за преразпределение на богатствата и акумулиране на повече средства в бюджета от по-богатите за сметка на по-бедните. Възможно е прогресията да прояви и своите отрицателни страни, свързани преди всичко с укриването на доходи, отбягването и прехвърлянето на данъци, използването на данъчни преференции за някои видове доходи. В този аспект е необходимо в страната да има ясна данъчна политика и строг финансов контрол.
В света съществуват различни видове данъчни прогресии. В специализираната литература6 те се класифицират в няколко групи.
І. Прогресии, свързани с промяна в данъчния размер
1. Според начина на установяване на данъчния размер
? преки (открити или директни)
Преки прогресии са тези, при които данъчният размер се изменя видимо, пряко, директно с промяната на данъчната основа. Колкото повече нараства данъчната основа, толкова повече в определена аритметични, геометрична или друга прогресия се увеличава и данъчния размер. Тази прогресия е много често използвана в практиката.
? непреки (скрити или индиректни) прогресии
Непреките прогресии са такива при които данъчната основа се променя като към нея се прибавя или изважда едно и също постоянно число, докато данъчният размер остава непроменлива величина. Външно погледнато този начин на облагане прилича на пропорционалното, но специалистите считат, че макар и слаба тук се наблюдава индиректна прогресия.
2. Според интервалите на промяна на данъчния размер
? забавени (пълзящи)
Забавените прогресии се характеризират с бавна, пълзяща промяна в интервалите на данъчния размер. Такива интервали могат да бъдат 2%, 3%, 4% и т.н.
? бързи (скокообразни) прогресии
Бързите прогресии имат по-силен темп на нарастване в интервалите на прогресията, напр. 5%, 10%, 15%, 20% и т.н.
3. според ограниченията в данъчния размер
? ограничени прогресии
6 В следващото изложение се придържаме към мнението на проф. В. Стоянов в: Стоянов, в. Публични финанси, книга втора, Теоретични, институционални и международни основи на данъчното облагане, С., ГАЛИК, 1995, с. 42-48
При ограничените прогресии има лимит или ограничение за растежа на данъчния размер. При тях данъчният размер нараства до определена граница след което остава един и същ и всъщност след този момент облагането се превръща в пропорционално. У нас до въвеждането на плоския данък доходите на физическите лица се облагаха по метода на ограничената прогресия.
? Неограничени прогресии
При неограничената прогресия данъчният размер може да се променя неограничено, т.е. той не е рамкиран в количествено отношение.
ІІ. Прогресии, свързани с промяна в данъчното задължение
При изчисляване на данъчното задължение както при обикновената, така и при етажната прогресия данъкоплатците се групират в класове в зависимост от величината на облагаемия доход.
? Обикновена (класна) прогресия
При обикновената прогресия данъчното задължение се изчислява като се съблюдава данъчната основа в кой клас попада и с какъв данъчен размер е съответния клас.
Пример за обикновена или класна прогресия
В примера са взети пет класа с различни данъчни основи и данъчни размери. Ако е необходимо да се изчисли величината на данъка, който трябва да се внесе в хазната за сумата от 16 000 лв., то според горната таблица е видно, че тази сума попада в 4 клас, където облагането става с данъчен размер равен на 5%. Следователно данъчното задължение ще бъде равно на 16 000 х 5% = 800 лв.
При обикновената прогресия се забелязва един недостатък и той е, че на границата на класовете прогресиите са слаби и понякога се превръщат в своята противоположност – регресията. С пример това може да се илюстрира по следния начин. Ако данъчната основа за облагане е 10 000 лв., то тя ще се обложи с 2% данъчен размер и данъчното задължение ще е 200 лв. Ако облагаемата сума е 10 001
лв., то вече данъчната основа попада в трети клас, където облагането се извършва с 4 % и за 10 001 лв. сумата на данъчното задължение ще е равна на 400,04 лв. В случая разлика от един лев в данъчната основа дава значително увеличение на данъчното задължение. Премахването на този недостатък се постига чрез етажната или стълбовидната прогресия.
? Етажна (стълбовидна) прогресия
При тази прогресия облагаемият доход или данъчната основа се разделя по отделни етажи или класове, а общата сума на данъка, който трябва да се внесе в приход на бюджета се определя като сбор от данъчните задължения, получени по отделните етажи. Така се получава едно по-равномерно и справедливо облагане. Това е и причината етажната прогресия да е широко застъпена в световната практика.
Пример за етажна или стълбовидна прогресия
Табл. №
Класове
Разпределение на данъчната основа
Данъчен размер
Данъчно задължение
Нека вземем същия пример, който разгледахме при обикновената прогресия за изчисляване на данъчно задължение при данъчна основа от 16 000 лв. В случая данъчната основа се разпределя по класове и сумата във всеки клас се облага с данъчния размер за съответния клас. Накрая получените данъчни задължения по отделните класове се събират за да се получи окончателната сума на данъка за внасяне. В примера 16 000 лв. се разбиват в следните класове :
В първи клас - 1 000 лв. х 1% = 10 лв.
Във втори клас - 5 000 лв. х 2% = 100 лв.
В трети клас - 5 000 лв. х 4% = 200 лв.
В четвърти клас - 5 000 лв. х 5% = 250 лв.
Общо 16 000 лв. 560 лв.
Вижда се, че при етажната прогресия величината на данъчното задължение е по-малка, отколкото при обикновената прогресия.
Модифициран, усъвършенствуван вариант на етажната прогресия е комбинираната етажна прогресия. При нея с цел да се улесни изчисляването на данъчното задължение за долната граница на етажа данъкът е пресметнат в абсолютна сума, а за горната граница в процент. В България до края на 2007 г. облагането на доходите на физическите лица както за месечното им трудово възнаграждение, така и при годишното изравняване на доходите и подаването на данъчната декларация се облагаше именно чрез комбинирана етажна прогресия.
Пример за комбинирана етажна прогресия
Табл. №
Месечен доход
данък
до 200 лв.
необлагаем
от 200 до 250 лв.
20% за горницата над 200 лв.
от 250 до 600 лв.
10 лв. плюс 22% за горницата над 250 лв.
над 600 лв.
87лв. плюс 24% за горницата над 250 лв.
Така изглеждаше таблицата за месечното облагане доходите на физическите лица по трудови правоотношения в България през 2007г.
В практиката се среща също комбинация между пропорционално и прогресивно облагане.
Регресивното данъчно облагане е такъв вид при който колкото повече се увеличава величината на данъчната основа толкова повече намалява величината на данъчния размер. Очевидно е, че регресивното облагане е противоположно но пропорционалното облагане. Проявата на регресивното облагане се наблюдана преди всичко при косвените данъци и най- вече при ДДС. Така например, ако едно семейство получава 600 лв. и от тях изразходва за храна 400 лв. то това семейство ще плати ДДС 20% върху 400 лв., което прави 80 лв. Отнесени тези 80 лв. към целия доход от 600 лв, означава, че семейството плаща 13,33%. Ако друго семейство получава 2000 лв. доход и половината от него харчи за стоки и услуги, то то ще плаща 20% ДДС върху 1000 лв., т.е. данъкът е равен на 200 лв. В абсолютна сума второто семейство плаща много повече, но в относителен размер сумата на данъка е 10%. Този пример показва, че косвените данъци действат регресивно, защото ниските доходи понасят по-тежко облагането и с намаляване на данъчната основа размерът на данъка расте.
5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДАНЪЦИТЕ
В своето многовековно развитие данъците са се обособили по форма и съдържание в различни видове. Някои от тях имат универсално предназначение и се прилагат във всички страни с пазарна икономика. Други имат местно значение и са специфични в отделните държави. За да се изучат по-обстойно, вкл. за да могат да се анализират икономически и статистически постъпленията в бюджета, те се класифицират в различни групи.
І. Според формата им на съществуване и издължаване има:
? данъци в натурална форма
? данъци в парична форма.
Първоначално данъците са били в натурално изражение, но с развитие на стоково-паричните отношения те са изключително в парична форма.
ІІ. Според срока на събиране данъците биват:
? редовни (годишни)
? извънредни ( еднократни)
Само в изключителни случаи (войни, природни бедствия и др.) държавата може да наложи и събере извънреден данък. Всички останали данъци са редовни и се изчисляват на годишна база, а плащането става еднократно или на няколко вноски.
ІІІ. Според начините и техниките на събиране на данъците са известни:
? откупни данъци
? обложни данъци
? безобложни данъци
Откупните данъци се свързват с т.нар. откупна система за събиране на данъците. При нея богати лица са откупували правото да събират данъците от населението като са плащали на държавата предварително уточнената дължима данъчна сума, а са събирали от хората много по-високи задължения. Това е архаичен начин, който днес не съществува като техника за събиране на данъците.
При обложните данъци се прилага събиране на данъка от държавни служители или чрез гербова хартия и гербови марки. Тази система се прилага повече при събирането на таксите, плащани за услугите извършени от държавните и общински власти, както и от съдебната система. Може да се каже, че подобен начин се прилага и при събиране на някои косвени данъци –акцизите чрез закупуването на бандероли и стикери за алкохол, цигари и хазарт.
Безобложните данъци се свързват с т.нар. безобложна система за събиране на данъците. Това е днешната съвременна система при която данъкопратците сами изчисляват и внасят по безкасов начин данъците си. Данъчната администрация упражнява контрол по провилното изчисляване и навременното внасяне на данъците.
ІV. Според финансирането на определени разходи данъците се делят на:
? общи данъци
? целеви данъци
Голямата част от данъците са общи, защото те се събират в консолидирания държавен бюджет и от там се изразходват по предназначение. Засилване ролята на фискалната децентрализация и автономията на бюджетите в рамките на консолидирания държавен бюджет би следвало да доведе до повишаване значението на целевите данъци. Целеви характер днес имат вноските в бюджета на социалното осигуряване, но дори там е необходима още по-добро обособяване на вноските по отделни партиди.
V. В зависимост от бюджетното звено в което се акумулират средствата данъците са:
? централни (държавни)
? местни (общински)
Към централните данъци се отнасят всички, които директно постъпват в приход на държавния бюджет. Такива да ДДС, данък върху печалбата, акцизите, митата. Тези данъци формират голяма част от консолидирания държавен бюджет и благодарение на тях държавата изпълнява своите функции.
Местните данъци са тези, които се изчисляват и внасят в приход на общинските бюджети. Обикновено това са т.нар. местни данъци и такси – данък върху имуществото, наследствата, даренията и т.н.
VІ. Според субекта на облагане се различават:
? данъци върху юридическите лица
? данъци върху физическите лица
Данъците върху юридическите лица са водещи и формират голя-мата част от бюджетните приходи. Тук става въпрос за данъци, чиито платци, а не носители са юридически лица. Данъците върху юридическите лица постъпват в централния, държавния бюджет.
Данъците върху физическите лица са тези с които се облага населението и това са предимно местните данъци и такси, които формират общинските бюджети.
VІІ. Според това кой понася данъчното бреме данъците биват:
? преки данъци
? косвени данъци
При преките данъци данъчната тежест се понася от самите субекти, които са и платци на данъка. Такива са данъците с които се облага имуществото, богатството и дохода.
Косвените данъци се включват в цените на стоките и услугите и се прехвърлят за понасяне от крайния потребител. Такива са ДСС, акцизи, мита.
VІІ. Според обекта на облагане данъците се групират като:
? данъци върху определена стопанска дейност
? данъци върху продажбите
? данъци върху дохода
? данъци върху имуществото
? данъци върху личността
6. ДАНЪЧНА СИСТЕМА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
Данъчната система във всяка страна е исторически, правно и икономически обоснована. Тя е част от цялостната финансовата система и често се дефинира като „съвкупност от прилаганите данъци и тяхната организация”7.
Известно е, че всички икономически категории, в т.ч. и данъците, възникват като резултат от възникнали и утвърдили се преди това икономически отношения в дадено стопанство. Затова се приема, че икономическите отношения и начина на движение на паричните потоци определя същността на дадена категория и явление. На основата на съществуващите парични отношения, които представ-ляват базата на дадена система се изгражда адекватна надстройка, която обхваща теорията, политиката и механизма на функциониране на отношенията. Следвайки тази логика, може да се каже, че данъчната система представлява съвкупност от появилите се и развили парични отношения между различни субекти по повод акумулирането в консолидирания държавен бюджет на средства от различни данъци и данъкоподобни форми на приходи и изградените на тази основа институции, които на практика да осъществяват дейността по събирането на данъците с помощта на специален механизъм и подпомагани от адекватна данъчна теория и политика.
На основата на горното определение се открояват два съществени елемента в данъчната система – данъчните отношения
7 Стоянов, В. Основи на финансите. Том първи. Седмо допълнено и преработено издание, С., ГАЛИК, 2003, с. 207
като база и данъчният механизъм, теория и политика като надстройка или като институционализиране на развилите се парични отношения, данъчни процеси и явления.
Данъчната система често се характеризира в два аспекта – функционален и институционален. Във функционален аспект системата включва съвкупността от данъците и данъкоподобните приходи съществуващи в страната и изпълнението на основните им функции. Под институционален аспект на данъчната система се разбират всички органи и институции, приемащи законите за данъците както и органите на изпълнителната власт, които организират събирането на данъците и контрола върху данъчното облагане.
Световноизвестният икономист Дж. Стиглиц смята, че една данъчна система е добра, тогава, когато притежава следните свойства: икономическа ефективност, административна простота, гъвкавост, политическа отговорност и справедливост8.
Данъчната политика е важен елемент на данъчната система. Тя се определя на основата на цялостната икономическа и финансова политика на управляващата политическа сила, съставила правителство. Върху данъчната политика влияние оказват икономическата, социално-културната, политическата, научно-техническата среда и предприетите мерки и мероприятия за изпълнение на функциите на държавата. Ето защо същността на данъчната политика често се дефинира като „ съвкупност от мерките и мероприятията в областта на данъчното облагане, прилагани от държавата за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически и др. цели и задачи”9
Изграждането на общ европейски дом е свързано с хармонизиране на законодателствата в различните страни членки на Европейския съюз. Това унифициране обхваща също и данъчните системи вкл. видовете данъци, техните елементи и организация. Това е труден процес за осъществяване като се имат предвид различията не само в правен аспект, а и в организацията на формиране и разпределение на доходите в отделните страни. На този етап усилията са насочени към хармонизиране на косвените данъци, а в обозримо бъдеще процесът ще обхване и преките данъци.
8 Стиглиц, Дж. Икономика на държавния сектор. Издателство „Стопанство” при УНСС, С., 1996, с. 454-455
9 Коцев, Цв., Т. Владимирова и др. Публични финанси, Варна, Стено, 2008, с.76
ОСНОВНИ ИЗВОДИ
В икономическата теория са известни различни теории за произхода и същността на данъка. По-известните са: осигурителната, жертвената, еквивалентната и др.
От икономическа гледна точка данъкът се определя като икономическа категория, която изразява определени парични отношения между икономическите агенти и държавата (в лицето на консолидирания държавен бюджет) по повод формиране на публичните приходи. От юридическа гледна точка данъкът се определя като законосъобразно, безвъзмездно, задължително плащане с принудителен характер от икономическите субекти в полза на фиска с цел финансиране на публичните разходи на държавата. От социална гледна точка данъкът е паричен поток чрез който се извършва преразпределение на доходите на населението на социална основа.
В икономическата теория и практика са известни следните по-важни функции на данъка: фискална, разпределителна, регулираща и контролна.
Всеки един данък се състои от точно определени съставни части или елементи. Основните елементи на данъка са: данъчен искател (кредитор), данъчен обект, данъчен субект, данъчен носител, данъчен мащаб, данъчна единица, данъчна основа, данъчен размер, данъчно задължение.
Под принципи на данъчното облагане се разбират основните правила на които трябва да отговаря данъчното облагане в дадена страна. Още през ХVІІІ в. Адам Смит формулира принципите на: съразмерност, определеност, удобство, икономичност и единство на данъка. В съвременното общество, освен тези изконни, непроменени от времето принципи при изграждането на данъчното облагане се вземат предвид още: легитимност, годишност, стабилност, неутрал-ност, данъчен интервенционализъм и др.
В световната теория и практика на данъчното облагане са познати четири основни начини за облагане и събиране на данъците – поголовно, пропорционално, прогресивно и регресивно. Поголовното облагане е исторически първият възникнал начин на облагане с данъци. Същността му се заключава в това, че всички пълнолетни физически лица - поданици на дадена страна се облагат с една и съща сума данък, независимо от финансовото им състояние. Пропорционалното облагане се характеризира с промяната на данъчното задължение само поради промяната в данъчната основа,
тъй като данъчният размер остава един и същ. Прогресивното облагане е такова при което данъчното задължение се променя под влияние както на данъчната основа, така и на данъчния размер. Прогресиите биват различни видове. Според промяната в данъчния размер биват преки и непреки прогресии. Според интервалите на промяна в данъчния размер те са: забавени, бързи, ограничени и неограничени. Според промяната в данъчното задължение прогресиите са – обикновена или класна и етажна или стълбовидна прогресия. Регресивното данъчно облагане е такъв вид при който колкото повече се увеличава величината на данъчната основа толкова повече намалява величината на данъчния размер.
В своето многовековно развитие данъците са се обособили по форма и съдържание в различни видове. Някои от тях имат универсално предназначение и се прилагат във всички страни с пазарна икономика. Други имат местно значение и са специфични в отделните държави. Според формата им на съществуване и издължаване има: данъци в натурална форма и данъци в парична форма. Според срока на събиране данъците биват: редовни (годишни) и извънредни (еднократни). Според начините и техниките на събиране на данъците са известни: откупни, обложни и безобложни данъци. Според финансирането на определени разходи данъците се делят на: общи и целеви данъци. В зависимост от бюджетното звено в което се акумулират средствата данъците са: централни (държавни) и местни (общински). Според субекта на облагане се различават: данъци върху юридическите лица и данъци върху физическите лица. Според това кой понася данъчното бреме данъците биват: преки и косвени данъци.
Данъчната система представлява съвкупност от появилите се и развили парични отношения между различни субекти по повод акумулирането в консолидирания държавен бюджет на средства от различни данъци и данъкоподобни форми на приходи и изградените на тази основа институции, които на практика да осъществяват дейността по събирането на данъците с помощта на специален механизъм и подпомагани от адекватна данъчна теория и политика.
Същността на данъчната политика често се дефинира като съвкупност от мерките и мероприятията в областта на данъчното облагане, прилагани от държавата за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически и др. цели и задачи.
КЛЮЧОВИ ДУМИ
осигурителна теория на данъка
жертвена теория на данъка
еквивалентна теория на данъка
икономическа същност на данъка
юридическа същност на данъка
функции на данъка
фискална функция на данъка
разпределителна функция на данъка,
регулираща функция на данъка
контролна функция на данъка;
елементи на данъка
данъчен искател (кредитор);
данъчен обект;
данъчен субект;
данъчен носител;
данъчен мащаб;
данъчна единица;
данъчна основа;
данъчен размер;
данъчно задължение;
принципи на данъчното облагане;
съразмерност на данъка;
определеност на данъка;
удобство на данъка;
икономичност на данъка;
единство на данъка;
начини за облагане и събиране на данъците;
поголовно облагане;
пропорционално облагане;
прогресивно облагане;
регресивно облагане;
данъци в натурална форма;
данъци в парична форма;
редовни (годишни) и извънредни (еднократни);
откупни, обложни и безобложни данъци.
централни (държавни) и местни (общински);
данъчна система
данъчна политика
сряда, 11 юни 2014 г.
СЪЩНОСТ НА ФИНАНСИТЕ
От научна гледна точка финансите са икономическа категория. Всяка категория изразява определени отношения по повод движението на материален обект между различни субекти. Единствената икономическа категория, която е едновременно и стока, това са парите. Ето защо, при възприемането на финансите като икономическа категория трябва да се има предвид, че тя изразява парични отношения по повод формирането и използването на различни по своя обхват и състав парични бюджети. Последните стават реалност благодарение на движението на парите в парични потоци между субектите в държавата. Следователно, от научна гледна точка финансите са икономическа категория, те са парични отношения, които от позициите на възпроизводствения процес са разпределителни и преразпределителни.
От икономическа гледна точка финансите са специфични парични отношения по повод разпределението и преразпределението на обществения продукт и националния доход с оглед формирането и използването на различни парични бюджети – на държавата, на фирмите и на отделната личност.
Не бива да се остава с впечатление, че всички парични потоци в народното стопанство са финансови. Финансовите отношения са по-тясно понятие от паричните отношения. Към последните се отнасят още стоково-паричните и кредитните отношения, които нямат чисто финансов характер.
Финансовите отношения се свързват с движението на паричните потоци между фирмите и държавата, при плащане на различни данъци и такси; държавата и бюджетните учреждения по повод финансирането на тези звена; държавата и общините, при получаване на субсидии;
фирмата и общината, при плащането на местните данъци и такси;
гражданите и държавата при плащането на различни данъци и такси;
гражданите и общината при плащане на данъци, такси, глоби и други вноски;
фирмата и акционерите, при емисията на различни видове акции;
Глава втора. Възникване, същност и звена на финансите
Често финансите се дефинират като наука за управление на парите. Световноизвестните икономисти Зви Боди и Робърт Мертон определят финансите като “наука за това по какъв начин хората управляват разходите и приходите на дефицитните парични ресурси за определен период от време”4. В тази насока юридическите и физическите лица вземат определени финансови решения. Последните не могат да бъдат предсказани и зависят от множество икономически, политически и темпорални фактори.
Финансите следва да се разглеждат също и като изключително примамлива, харесвана и доходоносна област за работа и кариера. Най-малко пет са причините да се изучава финансовата наука:5
ефективно управление на личните парични ресурси;
успешна дейност в света на бизнеса;
осигуряване на интересна и изгодна кариера;
възможност за вземане на осъзнати граждански решения, оказващи влияние на икономическата политика на страната;
разширяване на кръгозора.
От икономическа гледна точка финансите са специфични парични отношения по повод разпределението и преразпределението на обществения продукт и националния доход с оглед формирането и използването на различни парични бюджети – на държавата, на фирмите и на отделната личност.
Не бива да се остава с впечатление, че всички парични потоци в народното стопанство са финансови. Финансовите отношения са по-тясно понятие от паричните отношения. Към последните се отнасят още стоково-паричните и кредитните отношения, които нямат чисто финансов характер.
Финансовите отношения се свързват с движението на паричните потоци между фирмите и държавата, при плащане на различни данъци и такси; държавата и бюджетните учреждения по повод финансирането на тези звена; държавата и общините, при получаване на субсидии;
фирмата и общината, при плащането на местните данъци и такси;
гражданите и държавата при плащането на различни данъци и такси;
гражданите и общината при плащане на данъци, такси, глоби и други вноски;
фирмата и акционерите, при емисията на различни видове акции;
Глава втора. Възникване, същност и звена на финансите
Често финансите се дефинират като наука за управление на парите. Световноизвестните икономисти Зви Боди и Робърт Мертон определят финансите като “наука за това по какъв начин хората управляват разходите и приходите на дефицитните парични ресурси за определен период от време”4. В тази насока юридическите и физическите лица вземат определени финансови решения. Последните не могат да бъдат предсказани и зависят от множество икономически, политически и темпорални фактори.
Финансите следва да се разглеждат също и като изключително примамлива, харесвана и доходоносна област за работа и кариера. Най-малко пет са причините да се изучава финансовата наука:5
ефективно управление на личните парични ресурси;
успешна дейност в света на бизнеса;
осигуряване на интересна и изгодна кариера;
възможност за вземане на осъзнати граждански решения, оказващи влияние на икономическата политика на страната;
разширяване на кръгозора.
понеделник, 9 юни 2014 г.
Полезно за годишните отчети
Полезна информация свързана с подаването на годишните отчети за 2014 година може да намерите тук : http://www.darikfinance.bg/blog/view/18449/%CA%F0%E0%E9%ED%E8+%F1%F0%EE%EA%EE%E2%E5+%E7%E0+%EF%EE%E4%E0%E2%E0%ED%E5+%ED%E0+%C3%EE%E4%E8%F8%ED%E8+%F4%E8%ED%E0%ED%F1%EE%E2%E8+%EE%F2%F7%E5%F2%E8+2014
вторник, 3 юни 2014 г.
Хранене при малките котки
Правилното хранене при малките котки е от изключително значение за по нататъшното им развитие. Прочетете как трябва да храните котката си тук : хранене при малките котки
понеделник, 2 юни 2014 г.
Вече е възможно да премахнете резултати с вас от интернет страници
Гугъл обявиха революционата си форма ,чрез която можете да подадете заявка да бъдете премахнати от резултатите които излизат при търсене.
Повече информация как да го направите тук : http://tedbg.com/blog/40-google-forget-me
Повече информация как да го направите тук : http://tedbg.com/blog/40-google-forget-me
Абонамент за:
Публикации (Atom)