Най-голямо __„ЗА“__ пасивния доход е това, че не е нужно да работите за него. След първоначалната инвестиция, която ще бъде ваш генератор на пасивен доход, на практика вие няма да правите нищо повече.
Друго голямо __„ЗА“_ е неговата стабилност. В общи линии всички възможни източници на рента, които ще разгледаме след малко, имат един де факто гарантиран минимум на лихва (доходност), под който не е реалистично да паднат.
И трето голямо __„ЗА“__ е това, че пасивният доход теоретично е вечен. В примера с банката: 5-те хиляди лева годишно, които получавате за вашите 100 000 лв., ще бъдат там не само за вас на старини, но и за децата ви, дори и за внуците ви. Единственото условие е да не се разваля главницата.
Сериозен аргумент __„ПРОТИВ“__ рентата е ниската лихва (доходност) и съответно диспропорциите в отношението капитал-отплащане. Ако вземем друг пример и вие искате да получавате 100 000 лв. годишна рента, с която вече можете да живеете доста по-прилично, ще трябва да вложите близо 5 милиона лева (базирано на предположението за 5% доходност).
Друг аргумент __„ПРОТИВ“__ е ниската ликвидност (разполагаемост на парите). Тоест, парите ви са „заключени“ в дадена инвестиция — например в земя за 100 000 лв. — и ако в даден момент решите да прехвърлите тези пари в друго вложение, ще ви трябва доста време. Първо — поради бавните процедури по продажба на земя, особено ако нямате готов купувач, и второ — ако цената на земята в момента е ниска и неизгодна за вас и решите да чакате, докато се вдигне. Всичко това може да отнеме __години__.
ИЗТОЧНИЦИ НА ПАСИВЕН ДОХОД
__Банков депозит__. Това е първият и най-очевиден източник на пасивен доход. Каква доходност ще получите от него зависи от размера на вложената сума и срока на периода, за който ще я вложите. Тези два фактора (сума & срок) определят лихвата и колкото по-големи са те, толкова повече расте тя.
__Наем__. Това е вторият очевиден източник на рента, стар колкото и света. Освен жилищен имот, наем може да ползвате от търговски обект, склад, гараж, паркинг и пр.
__Земеделска рента__. Това е малко по-сложна разновидност на наема. Тук е по-трудно да се прецени каква доходност може да се получи, тъй като това зависи от повече фактори: грижа за почвата, размер и категория на парцела, добра или лоша е реколтата и пр. В крайна сметка всичко зависи от договорката с арендатора или кооперацията, и ако не разбирате от земеделие, лесно могат да ви изиграят.
__Дял от бизнес__. Тук обаче, за да говорим за пасивен доход, правим две уговорки:
● бизнесът е голям и стабилен;
● вие не участвате в управлението.
Така например, ако имате 75% участие в кварталния магазин за дрехи и постоянно го „наглеждате“, това надали може да се нарече пасивен доход. За сравнение — ако имате 0.82% от Google нещата изглеждат доста по-различно.
__Авторски права__. Ако сте написали книга или учебник и получавате приходи от продажбите им, това също е пасивен доход. Реален пример за реализиран подобен доход в България е DVD-то „Самоучител по български народни танци“, за което периодично ми споменават. :)
__Други__? Вероятно има и други източници на пасивен доход. Всеки има възможност да създаде свой уникален източник на рента, като ползва свои специфични познания и опит. На практика обаче всяка нова идея би могла да се постави в една от 5-те гореизброени категории. Колелото е открито вече. :)
НАЙ-ДОБРИЯ ДОХОД?
И накрая — наистина ли пасивният доход е най-добрия доход? За мен лично — да, тъй като дава най-голяма независимост. За вас обаче може би целта е да натрупате капитал, а не да постигнете независимост. Или може би за вас независимостта не може да бъде откупена само с 500 лв. на месец.
При парите рядко има универсално „добри“ или „лоши“ решения. Всичко зависи от това каква е вашата цел и кои са вашите приоритети. А дали пасивният доход е в хармония с тях — преценете сами.
Доход „асорти“
__Всички видове доходи имат абсолютно една и съща функция — да носят пари.__ Вие можете да ги изхарчите напълно или да използвате тези пари, за да направите повече пари чрез инвестиция. А колкото повече пари имате, толкова по-голяма свобода в живота имате.
Следователно, важно е вашият доход да е голям и сигурен. Това обаче няма как да стане, ако имате един-единствен източник на приходи. Нашата редовна читателка LUPOP каза много правилно:
Освен „буфера“ е важно, ако си наемен работник, да си разработиш страничен доход, защото не се знае кога могат да те съкратят.
__Решението е доход „асорти“ — разнообразен доход от различни източници.__
Подобен подход може би все още е нов в сферата на личните финанси, където трудно се пускаме от рискованата идея да залагаме само на една карта (доход). При финансовите операции обаче този подход не е нов и се нарича „диверсифициране“ или „разнообразяване“. Тоест, инвестирате в различни активи — а не само в един — и така намалявате риска от загуба, ако някой актив се срине.
__Разумно е да направите същото и да разнообразите структурата на вашия доход. По този начин, дори ако нещо се случи с основния ви доход, все още имате някакви приходи от останалите източници.__
Обикновено се получава така, че вашият втори доход е _различен тип_ доход.
Да кажем, основният ви доход е от заплата. Имате гараж, който давате под наем и получавате 100 лв. месечно от него — това е пасивен доход.
Може и обратното — основният ви доход е от даване под наем на голяма сграда срещу 1500 лв. месечно. Това е пасивен доход. Имате втори доход 200 лв. от изнасяне на лекции за законовата уредба на наемите — което е допълнителен доход.
Въпреки че обикновено се комбинират различен тип доходи, това не е задължително. За да имате сигурност и възможност за развитие е напълно достатъчно просто да си осигурите различни източници на приходи.
Ако се занимавате с обучение по математика, структурата на вашия доход може да изглежда така:
● приход от група кандидат-студенти (100%);
или така:
● приход от група кандидат-студенти (20%);
● приход от група кандидат-гимназисти (20%);
● частен ученик — Мария (20%);
● хонорар от сп. „Математика днес“ (20%);
● % от продажба на сборници и др. (20%).
Както виждате, тук всеки доход осигурява 20% от необходимия приход за живеене. Това означава, че нито един от тези приходи не е достатъчен сам по себе си да обезпечи напълно разходите ви за цял месец. Но в същото време __загубата на някой от тях също няма да е фатална сама по себе си__, защото спокойно можете да се оправите и с 80% от бюджета си.
Което е и смисъла на диверсифицирания доход.
Бизнес. Какво е „собствен бизнес“ и какво не е?
Думите __„собствен бизнес“__ създават асоциации за много пари, престиж, благополучие и прочее хубави неща. Те звучат внушително и ни харесва да ги използваме често — но дали ги използваме правилно? _Понякога „собствен бизнес“ наричаме едва ли не всеки източник на доход, различен от заплатата_ — продажба на коли, писане на блог, изработка на бижута — което е погрешно. Затова, да видим какво означава „бизнес“ и кои са най-честите грешки при тълкуването му.
_Обикновено не правим разлика между __допълнителен доход__, __свободна практика__, __собствена фирма__ и __собствен бизнес__ — всичко това се обединява с понятието „собствен бизнес“._ Това е не само погрешно, но и опасно, защото води до фундаментално изкривена представа за начините за печелене на пари. Ако не разбирате разликата между тези понятия — бизнес, фирма, практика и доход — можете лесно да станете жертва на измама. Най-малкото, може да останете разочаровани от разликата в първоначалните ви очаквания и реалността. И така, да разгледаме понятията едно по едно.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОХОД
Допълнителният доход не е собствен бизнес. Допълнителният доход е малък страничен доход, който не би могъл да покрие основните ви нужди и отнема сравнително малка част от времето ви. За да мога да говоря от опит, да разгледаме даването на частни уроци по английски език. За мен това беше допълнителен доход в продължение на около година. Тогава работех на пълен ден, а от частните уроци получавах приблизително 120 лв. месечно — по 15 лв. за 60 минути два пъти в седмицата. Този доход далеч не беше достатъчен да покрие месечните ми разходи, но и отнемаше малка част от времето ми — няколко часа седмично в сравнение с 40 часа работа на трудов договор.
СВОБОДНА ПРАКТИКА
Свободната практика не е собствен бизнес. __Доходът от свободна практика е доход, който създавате сами и е достатъчен да покрие основните ви нужди.__ Разликите между него и работата на заплата са две. Първо, тук вие сами създавате източника на доход — например продажба на продукт или извършване на услуга — докато при заплатата източникът е вече създаден (щатно място). Второ, тук имате свободата да решавате кога и колко ще работите, за кого и за колко пари — тоест, имате независимост на решенията. Доходът от свободната практика може да покрива основните ви нужди (за разлика от допълнителния доход), но обикновено и изисква доста повече време.
Да се върнем на примера с частните уроци. Тогава работех с един ученик за 120 лв. на месец. Ако обаче исках това да се превърне в по-сериозен доход, можех да работя с 5 ученика, вместо с един. Тогава доходът ми щеше да нарасне на 600 лв. на месец — достатъчно, за да покриват основните ми нужди и да напусна работа, ако желая. Така че, главната разлика между допълнителен доход и свободна практика е в размера на получавания доход (а често и вложеното време).
СОБСТВЕНА ФИРМА
Създаването на собствена фирма е едно от нещата, които най-често се свързват и бъркат с понятието „собствен бизнес“. То е по-скоро необходимо, но не и достатъчно условие дадена дейност да се нарече бизнес. __Само по себе си регистрирането на фирма е просто разновидност на предните две понятия — допълнителен доход или свободна практика.__ Създаването на фирма не променя нищо — нито размера на доходите, нито вложеното време или усилия. Освен това, както всички знаем, много видове бизнес процъфтяват и без наличието на регистрирана фирма. :)
Ако като допълнителен доход вие получавате 120 лв. от частни уроци и регистрирате фирма ЕТ „Аз — Име и Фамилия“, тези 120 лв. пак ще си останат допълнителен доход, а фирмата е просто форма на отчетност. Същото е и ако сте на свободна практика и получавате 600 лв. от 5 частни ученика. Регистрирането на „Уроци по английски“ ЕООД няма автоматично да превърне свободната практика в бизнес. По същия начин дори с регистрирана фирма един златар си остава занаятчия, а не бизнесмен.
СОБСТВЕН БИЗНЕС
__Собственият бизнес е дейност, при която с чужд труд си осигурявате доход, достатъчен за основните ви нужди. Тоест — за вас работят други хора и този доход не зависи пряко от собственото ви време и усилия.__
Ето защо допълнителният доход не е собствен бизнес. Първо — допълнителният доход не е достатъчен да покрие основните ви нужди. Второ — защото трябва лично да работите за него.
Доходът от свободна практика също не е бизнес — защото печелите парите със собствения си труд, а не с чужд. Съответно ако утре се разболеете и не можете да работите, доходът ви секва.
Регистрирането на фирма само по себе си също няма нищо общо със собствения бизнес — то е необходимо, но не и достатъчно условие. Да вземем за пример хилядите малки магазинчета (обикновено „ЕТ“), в които собственикът е и управител, и продавач, и касиер, и чистач. Той използва собствения си труд, а не чужд, и ако утре не отиде на работа, няма да спечели нищо. В случая собственикът на магазинчето е просто търговец, а не бизнесмен — точно както собственичката на шивашко ателие е дизайнер, а не бизнес-дама.
ОТ ДОХОД ДО БИЗНЕС
И сега да проследим теоретичното развитие на примера с уроците от доход до бизнес. Да кажем, започвам да давам уроци по английски език на един ученик и превръщам това в стабилен __допълнителен доход__, като същевременно продължавам да работя на пълен ден — съответно имам сигурна заплата, докато чакам нещата да се стабилизират. После, благодарение на препоръки, обяви в интернет и прочее, постепенно броят на учениците нараства на двама, трима, четирима — тоест, носят ми 480 лв. на месец. Тъй като, за да живея, са ми необходими поне 600 лв. на месец, засега не си позволявам да напусна работа и да се посветя изцяло на тази дейност.
Когато обаче учениците станат петима и ми осигуряват 600 лв., напускам работа. Основният ми доход вече идва от работа на __свободна практика__ като учител по английски. Вече имам свободата да избирам с какви ученици да работя, по каква система, в колко часа да е урокът и прочее. (Но и тук „свободата“ си има граници, тъй като ако имам прекалено много изисквания, ще остана без ученици, съответно без доход.)
Постепенно учениците ми се увеличават от 5 на 10, което е и максималния брой ученици, които мога да поема. Теоретично, ако се появи 11-ти, ще трябва да го върна, защото не мога да го вместя в графика. И така, при 10 ученика доходът ми от уроците стига до 1200 лв. на месец, но и часовете работа се увеличават двойно — все разчитам само на личния си труд и време.
И ето че един ден се появява ученик №11, който няма как да поема — вече имам 10 други ученика. Затова __регистрирам фирма__ и решавам да намеря друг преподавател, който да поеме 11-я ученик. А може новият преподавател да поеме и някои от досегашните ми ученици — време е да си почина малко, а и след регистрацията на фирма имам доста повече работа. Така че за себе си оставям 5 ученика, а останалите 6 прехвърлям към новия преподавател.
В началото, след наемането на преподавател, доходите ми леко падат — има разходи за поддръжка на фирмата и част от парите отиват за заплата на учителя, а не при мен. Това обаче не ме притеснява, понеже има нови и нови желаещи за уроци. Постепенно броят на учениците и наетите от мен преподаватели нараства до толкова, че мога да получавам 600 лв. месечно, без изобщо да се занимавам лично. В този момент моята свободна практика се превръща в __собствен бизнес__.
Оттам-нататък вариантите са два. Ако реша, че тези 600 лв. ще са ми достатъчни сега и занапред, мога да не работя нито ден повече. Единствената ми работа ще бъде да поддържам вече съществуващия бизнес — отвреме-навреме да търся нови преподаватели и ученици, да се грижа за документацията на фирмата. В този случай бизнесът ще се задържи на нивото си от 600 лв.
Ако обаче тези пари не са ми достатъчни и искам да получавам повече, ще трябва да доразвия този (или друг) бизнес. Тогава ще трябва да инвестирам още от собственото си време и усилия — но вече не за самите уроци като преподавателска дейност, а за развитието на бизнеса като такъв. Например — реклама на самата фирма, за търсене на добри преподаватели, за осигуряване на зала за провеждане занятията на групи и така нататък. Къде ще спра, зависи от мен и от това какъв доход искам да постигна.
Това е накратко естествения път от допълнителен доход към собствен бизнес. А на въпроса „За колко време се изминава този път“ — честният отговор е __„По-бавно, отколкото ви се иска“__.
Автор : Рая Христова
