Какво е да си българин?

О, неразумний юроде, защо се срамиш да се наречеш българин? Може би преди около 3 века отец Паисий негодувал с право срещу забравеният патриотизъм на българина, но ако живееше през 2013 година щеше да разбира напълно срама да кажеш „Аз живея в България!“

Българите – велик народ с велика история известна по целия свят, в 21. Век живеят на дъното на Европа. Факта, че статистиките България е поставена на последните места по БВП, раждаемост и щастие на населението, а оглавяваме първите места по корупция, емиграция и безработица, дава ясна представа за положението на народa ни в момента. В миналото лъвове – днес палета, наплашени от полицията и управляващите, които протестират, но не на правилното място. Сядайки в кварталното кафене или вкъщи на дивана, пазещ спомените от времето на Тато, българинът протестира ли протестира, негодува ли, негодува срещу всички и всичко, хвърля по една едра псувня на управляващите и на всичко което го заобикаля. Може би проблемът е, че тези бунтове остават само между стените на стаята и, че са само чешене на езика, който само Бог знае откога не е вкусвал нещо със редовен срок на годност.

Положението е такова може би защото българинът се бунтува само в своите мисли и в душата си. Цивилизовано поробен, той чувства страх да въздигне глас. Страх, че ще загуби мизерната си работа без която не може, страх от затвор, страх, че ще се сбогува със досега спокойния си живот на охлюв криещ се в тревата, задоволяващ се със трохите от филията с бонфиле хвърлена от високите постове на държавата. Но както всяко друго нещо и със разиграването не трябва да се прекалява. Защото колкото и да е тиха водата е дълбока и колкото и да е важна клечката изгаря. Типичен пример за това е моментното положение на нашата свята република. Стотици хиляди протестират по улиците, борейки се за правотата си, за това което чакат от 23 години, за новото време и новата държава, за бъдещето на своите деца и внуци. Хората обаче виждат обвивката, но не виждат пълнежа. Десетки протести срещу управлението на ГЕРБ, най-накрая успяха да свалят правителството на Бойко Борисов и да назначат служебно правителство до скорошните избори. Макар и за кратко на власт, народът очаква от новите управляващи да изпълни исканията му и да заживеем в една по-добра България. Как обаче ще стане това? Нима забравяме кой назначава служебния парламент и на кого е марионетка? Официално нещата се задвижват от така неизявилия се Росен Плевнелиев, държавен глава на България, но действително отново властта е под ветеранът от пожарната, главният герой в театър „Буда“ и сваленият със бурни протести Бойко Борисов. Котката има цели 9 живота, един протест не може да я спре да си играе с преждата, изграждаща икономиката на България.

Трудно е да си българин в България, трудно е да си българин в чужбина, но е факт, че сме родени във велика родина с велика история, но със срамно настояще. Не е ли време да отворим очите си, не е ли време да покажем, че 240 човека не могат да си играят с 8 милиона, че за българинът няма пречки да бъде свободен и да постигне целите си? Не е ли време за Васил Левски и Христо Ботев на 21. Век? Това зависи от нас!